Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и здравеопазване" при С. О, подадена чрез юрк.. С, срещу Решение № 2076/16.04.2020 г., постановено по адм. дело № 10377/2019 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отменен Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК № ДКР19-ТД26-144-/6/05.07.2019 г. на орган по приходите при С. О, потвърден с решение № СФД19-РД28-212/05.08.2019 г. на директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и здравеопазване" при С. О.
Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на съда, че разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗМДТ е неприложима като посочва, че закупуването на недвижим имот след проведена публична продан има вещнопрехвърлително действие. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Иска се Върховният административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди оспорения акт за установяване на задължения. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.
Ответникът по касационната жалба – "Трансинс индъстри" АД, чрез своя процесуален представител адв.. В, в писмен отговор и в хода по същество оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решението си Административен съд София – град е отменил Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК № ДКР19-ТД26-144-/6/05.07.2019 г. на орган по приходите при С. О, потвърден с решение № СФД19-РД28-212/05.08.2019 г. на директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и здравеопазване" при С. О, с който на "Трансинс индъстри" АД са установени задължения за данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин в размер на 38 974, 07 лв. По делото е установено, че с Постановление за възлагане по изпълнително дело № 20158440401390 на ЧСИ С.Я с район на действие - СГС, влязло в законна сила на 24.08.2018 г., "Трансинс индъстри" АД е придобило собствеността върху недвижим имот с индентификатор № 68134.8383.209, ведно с построените в същия два броя сгради. Имуществото е придобито по реда на чл. 483 и следващи от ГПК чрез публична продан на цена от 850 001 лв., като в това производство е внесло изчисленият от ЧСИ местен данък в размер на 21 250, 03 лв. с платежно нареждане, за което е направено надлежно отбелязване в постановлението. На 24.10.2028 г. "Трансинс индъстри" АД е подало данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ. С оспорения акт, органите по приходите определили данъчна оценка на имота в размер на 2 408 964 лв., въз основа на която установили данък при придобиване на имущество в размер на 60 224, 10 лв. Издателят на АУЗД е определил дължим данък в размер 38 974, 07 лв., отчитайки внесената сума при ЧСИ. При определяне на крайния размер на задължението органите по приходите са се позовали на разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ.
Първоинстанционният съд е приел за основателни възраженията на задълженото лице, че оспореният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Според съда разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗМДТ е неприложима, тъй като не е налице нито една от предвидените предпоставки - не е налице уговорена цена, нито цена, определена от държавен или общински орган. Чрез анализ на целта на разпоредбата, са изградени изводи, че същата цели да се предотврати заобикалянето на закона чрез определяне на нереално ниска цена по договорка на страните или по преценка на държавен или общински орган. В продължение е посочено, че тази опасност не съществува в случаите, когато се провежда публичен търг, в какъвто смисъл са събраните доказателства. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения АУЗД и основателност на жалбата.
Решението на Административен съд София – град е правилно като постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 44, ал. 1 ЗМДТ обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. Според чл. 45, ал. 1 от същия закон, данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44 ЗМДТ.Уяването по данни с декларация е уредено в чл. 107 ДОПК. Според чл. 107, ал. 3, изр. трето ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ акт може да се издаде и служебно, когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Съгласно цитираната разпоредба няма законова пречка за определяне на размера на задълженията приходният орган да събира данни и от трети лица или организации, съответно да ползва за това собствени данни. В процесния случай обаче, не може да се приеме, че е налице хипотезата – „задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия“. Имотът е придобит чрез публична продан и в това производство дружеството е внесло изчисленият от ЧСИ местен данък в размер на 21 250, 03 лв. с платежно нареждане, за което е направено надлежно отбелязване в постановлението. Съгласно чл. 46, ал. 1 ЗМДТ основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване. Не се спори по делото, че върху тази основа е определен и внесен данъкът при придобиване на имуществото чрез публична продан.
Според чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ имуществото се оценява, както следва: недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях - по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение № 2. В процесния случай не е налице нито уговорена цена, нито определена от държавен или общински орган, поради което ЧСИ е определил данъка за внасяне съобразно заплатената цена. След като поражда различни тълкувания – на ЧСИ, на задължените лица и на общинските органи по приходите в конкретния случай, то нормата е неясна, а данъчни задължения не следва да възникват въз основа на тълкуване по аналогия. Ако се приеме за правилна тезата на общинските органи по приходите, то би могла да бъде ангажирана и отговорност на ЧСИ за неизпълнение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която съдиите, нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че са платени данъците по тази глава за имуществото, което е предмет на сделката или действието.
Предвид гореизложеното, като е стигнал такива правни изводи и е отменил оспорения акт като незаконосъобразен, Административен съд София – град е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на ответника се дължат разноски, съгласно представен списък в размер на 2100 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2076/16.04.2020 г., постановено по адм. дело № 10377/2019 г. по описа на Административен съд София – град.
ОСЪЖДА С. О да заплати на "Трансинс индъстри" АД, ЕИК 103597904, сумата от 2 100 лева (две хиляди и сто лева), представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.