Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Главния архитект на Столична община, чрез ст. юрисконсулт Петрова, срещу Решение № 61/06.01.2020 г., постановено по адм. дело № 3532/2018 г. по описа на АССГ, с което е отменена заповед № РА 50-227/13.03.2018г. на Гл. архитект на СО, с нареждане за служебно изработване на проект за изменение на ПРЗ, с цел преструктуриране на кв. 187

м. „Лозенец - II част“, с обхват УПИ I и УПИ II-448, 449, по заявление на кмета на р-н „Лозенец „- СО, на основание чл. 135, ал. 5 3УТ, във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 2, т. 2 и чл. 22, ал. 4-7 ЗУТ.

С доводи за неправилност, се иска отмяната на съдебния акт.

В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от юрк.. П, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави принципно възражение за прекомерност на адвокатските хонорари, които да бъдат коригирани съобразно размера на Наредба за адвокатските възнаграждения.

Ответниците Г.П, И.И, В.П, В.П, Т.П, Н.А, Л.Г, ЕТ "В.Х" и А.Х редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв.. С и адв.. Б, които оспорват касационната жалба, по съображенията, изложени в депозирания писмен отговор по нея.

Ответните страни Район "Лозенец" – СО, Етажна собственост на [адрес], Б. Кентърс, Медицински университет - София и Етажна собственост на [адрес], редовно призовани, не се представляват, не са изразили становища по жалбата.

Областния управител на София, редовно призован, се представлява от ст. експерт Златанова, която оспорва жалбата и настоява за оставяне на решението в сила.

О. Е собственост на [адрес] и "Солти" ЕООД, редовно призовани, се представляват от адв.. П, оспорваща жалбата с доводите, изложени в писмените отговори на доверителите й. Претендира разноски, съгласно представен списък.

Ответникът "Електроразпределение Столично" ЕАД, редовно призовано, не се представлява, представило е писмен отговор с доводи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за обоснованост и правилност на съдебния акт, предлага оставянето му в сила.

За да се произнесе, настоящият състав при Второ отделение на Върховния административен съд, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима.

Разгледана по по същество, същата е неоснователна.

От фактическа страна по спора е установено, че сезиралите АССГ жалбоподатели, видно от представените по делото нотариални актове и удостоверения за наследници, са съсобственици на УПИ II-448, 449, кв. 187, м."Лозенец II част", за който имот, съгласно КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017г. на ИД на АГКК, са отредени недвижими имоти с идентификатори 68134.901.448 и 68134.901.449. Действащият подробен устройствен план за процесната територия е одобрен със Заповед № РД09-50-739/28.12.1994г. на гл. архитект на София /копие от плана е приложено на л. 59 от делото/, потвърдена с Решение № 85 по т. 87 от протокол № 56/06.08.2003г. на СОС и Заповед № РД-09-50-627/04.12.1996г. С комбинирана скица за пълна или частична идентичност на ПИ 68134.901.448 и 68134.901.449 от КККР на р-н Лозенец, се установява, че имотите са частично идентични с УПИ II - 448.449, кв. 187 по плана на м. „Лозенец - II част", одобрен със Заповед № РД-09-50-739/28.12.1994г. и ЧИЗРП за кв. 187, п-ли I, II одобрено със Заповед №РД-09-50-627/04.12.1996г. на Гл. архитект на София. С. З № РД-09-50-627/04.12.1996г. е одобрен проект за частично изменение на ЗРП и ЧКЗСП за п-л. II 448.449 /нов/ от кв. 187, съгласно който УПИ II - 448.449 е отреден за строителство на свободно стояща пет етажна сграда (М+4+тав), с височина 15 м. при устройствени показатели: Плътност - 50%, К.- 3.15 и Свободна площ - 50%. Така предвиденото свободно стоящо застрояване с височина 15м, отговаря на изискванията на чл. 22, ал. З от ЗУТ. Па жалба на собствениците, с влязло в сила решение № 6557 от 10.11.2017г. по адм. д. № 4308/2017г., АССГ е отменил мълчалив отказ на Гл. архитект, да се произнесе по подаденото от тях заявление за издаване на виза за проектиране, като за несвоевременното изпълнение на съдебния акт, му е наложенена глоба по реда на чл. 304 и сл. АПК, потвърдена от касационен състав на съда.

Съгласно заключението на вещото лице, изготвило съдебно техническата експертиза, по действащия план, кв. 187. м. Лозенец- II част, София, обхваща УПИ I - за Жс и трафопост и УПИ II 448.449. В УПИ I - за Жс и трафопост са изградени две 19 етажни сгради, една 12 етажна сграда, една 8 етажна сграда за общежитие и две едноетажни сгради - за трафопост. Пространството между сградите е решено като паркинги и зелени площи за широк обществен достъп, с алеи, озеленяване и парково обзавеждане /пейки/. Това застрояване в кв. 187, отговаря на изискванията за комплексно застрояване и на чл. 22 от ЗУТ. Съгласно ОУП на София, имотите, предмет на мотивираното предложение, попадат в устройствена зона "Жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване" (Жк), съгласно т. 2 от Приложението към чл. З, ал. 2 от ЗУЗСО. Съществуващото в момента застрояване в кв. 187, отговаря на предвижданията на ОУП, а заключението на експерта е, че при реализиране на предвиденото за УПИ II 448.449, кв. 187, м. „Лозенец-II част“ застрояване, устройствените показатели за квартала ще се променят, като плътността на застрояване и кинт ще нараснат, съответно от 19.34% до 21% и от 2.34 на 2.46, но без да надвишават допустимите по ОУП показатели, а озеленяването ще намалее.

С мотивираното предложение, представено в графичен вид, за изменение на плана за застрояване е предвидено УПИ II - 448, 449 да се отреди за озеленяване и детска площадка, като предвиденото застрояване в него да отпадне. В нов УПИ I „за ЖС и трафопост" е предвидено запазване на съществуващите сгради. В нов УПИ III- "за жилищно строителство и магазини" се предвижда изграждане на нови средноетажни сгради със смесено предназначение, разположени свободно в имота. Предвидено е и едноетажно застрояване, свързано с предвиденото застрояване в УПИ IV "за общински клуб, административно-културни нужди и паркинг". В приложеното становище на Гл. инспектор "Екология" е посочено, че при промяната на ПУП няма да се засегне съществуващата висока дървесна растителност и, че при изменение на ПРЗ ще се обособят места за изграждане на нови зелени площи, осигуряване на място за изграждане на детска площадка и възможност за засаждане на висока декоративна дървесна растителност, с което ще се подобри качеството на живот за близко разположените сгради.

С процесната заповед е наредено да се изработи служебно проект за изменение на плана за регулация и застрояване с цел преструктуриране на кв. 187 и са направени задължителни предписания към проекта. Предвидено е изменение на действащия ПУП в обхвата на кв. 187, изразяващо се в изменение на границите на УПИ I "за ЖС и трафопост" и УПИ П-448.449, като се обособяват нови УПИ I "за ЖС и трафопост". УПИ II - "за озеленяване и детски площадки", УПИ III - "за жилищно строителство и магазини", УПИ IV - "за общински клуб, административно - културни нужди и паркинг" и УПИ V - "за Жс и трафопост", със съответното застрояване, съобразено с предвижданията на ОУП на СО.

От правна страна съдът е посочил допустимост на подадената на 27.03.2018г. жалба, съобщена по реда на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ, чрез поставяне на обявление. По същество жалбата е приета като основателна. Като пороци на акта, в решението са изложени съображения, че в графичната част на мотивираното предложение не е приложен анализ на съществуващото към момента застрояване в кв. 187 и реализираните градоустройствени параметри - площ на квартала, застроена площ на съществуващите сгради, плътност на застрояване, кинт, озеленена площ и др. Такъв анализ не е направен и в заповедта, поради което не може да се установи както какво е съществуващото положение, така и какви са нуждите на района от озеленяване, площадки за игра, места за паркиране и застрояване за административно-културни нужди. От друга страна се установява, че сега предвиденото свободно стоящо застрояване с височина 15 м., отговаря на изискванията на чл. 22, ал. З от ЗУТ; съществуващото в момента застрояване в кв. 187, м. Лозенец- II част, отговаря на предвижданията на ОУП на София; допустимото застрояване на квартала не надвишава допустимите показатели за устройствената зона по ОУП, като заключението на експерта е, че при наличното застрояване в УПИ I - за ЖС и трафопост, е възможно изграждане на детска площадка в рамките на имота. И при съществуващото положение може да се осъществи исканото озеленяване, тъй като към изградените в кв. 187 жилищни сгради - 8 етажна и 16 етажна, е възможно да бъдат определени прилежащи площи, без да се засяга предвиденото в УПИ II 448.449 строителство по действащия план за застрояване. Изложеното сочи, че новите общински нужди, обосновани с осигуряване на нуждите на общината /района/ и населението от озеленяване, площадки за игра и места за паркиране може да се осъществят без изменение на плана за регулация и застрояване. В мотивираното предложение не са отразени устройствени показатели за новопредвидения УПИ III - за жилищно строителство и магазин. Съгласно установеното със СТЕ, предвиденото застрояване в УПИ III - за жилищно строителство и магазин, не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗУТ и чл. 71. ал. 2 от наредба № 7 за ПНУОВТУЗ. Несъответствието на намеренията с нормативната уредба изключва възможността новите общински нужди, свързани с преструктуриране на квартала с образуване на УПИ за съществуващите жилищни сгради, както и нуждата на общината /района/ от застрояване за административно-културни нужди, да се осъществят по предвидения в заповедта начин. Посочено е и, че в заповедта не са изложени мотиви, че при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в процесната територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план, за да е налице основанието по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, т. е позоваването от органа на посоченото основание е напълно необосновано. Отчетено е и, че в материалите по делото няма данни за приложена към мотивираното предложение справка извадка от кадастралната карта и кадастралните регистри и план за собствеността на имотите в кв. 187, м. Лозенец II част и следователно заповедта е издадена без да са събрани всички относими доказателства и да са изяснени всички обстоятелства. От изложеното следва, че за посоченото в заповедта правно основание - чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ липсват както мотиви, така и факти, а наличието на правното основание - чл. 134, ал. 1, т. 2 от ЗУТ не се доказва със събраните по делото доказателства. Налице са отменителните основания на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материално правни норми и несъответствие с целта на закона. С тези изводи жалбата е приета за основателна, заповедта е отменена, като са присъдени разноски.

Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, който в едномесечен срок от постъпване на заявлението, със заповед, разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана, а според чл. 135, ал. 5, изр. първо от ЗУТ, при наличие на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и 2, компетентният орган по ал. 1 може да нареди служебно със заповед да се изработи проект за изменение на действащ устройствен план.

Касаторът твърди, че съдът не е преценил правилно всички основания за издаването на обжалвания акт - дали актът е издаден от компетентен орган, дали заявителят е заинтересовано лице, налице ли са законовите основания за издаването на заповедта, попада ли имота в съответната зона по ОУП на СО, за което да е налице основание за преструктуриране и др.

Оплакванията са несъстоятелни. Решаващият съд, подробно и в последователност, въз основа на задълбочен анализ на доказателствата, на посочените в заповедта правни основания и относимата в случая правна уредба, е извел правилния извод за незаконосъобразност на оспорения акт.

В жалбата са изложени съображения за издадена в кръга на материална компетентност заповед - съдът е приел именно това, като е цитирал и акта за оправомощаване. Посочил е, че в случая кметът на СО, по реда на §1, ал. 3 ДР ЗУТ, е предоставил своите функции на Гл. архитект на СО /със заповед № СОА 17-РД09-622/19.06.2018г./, поради което е прието, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, т. е. доводът е излишен. Прието е и, че органът е сезиран със заявление, подадено от кмета на р-н Лозенец, като упражняващ правата на собственост на СО на територията на района и като орган да решава въпроси от местно значение, включително и свързаните с устройството на територията - т. е. и това оплакване, дори мотивирано в п. 2 от жалбата по начина, изразен от съда, не следва да бъде коментирано.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ, за служебно изработване на проект за изменение на действащ устройствен план, с цел преструктуриране, на минимално допустимата, съгласно ал. 4 на чл. 22 ЗУТ, територия в жилищния комплекс - тази на кв. 187, м. Лозенец, II част, обхващаща УПИ I - за Жс и трафопост и УПИ II 448.449, отреден за строителство на свободно стояща пет етажна сграда, собственост на физическите лица, жалбоподатели пред АССГ. Съгласно чл. 135, ал. 2 ЗУТ, искането за изменение на ПУП се придружава от скица с предложение и такава е приложена, като според касационния жалбоподател, с това се изчерпват изискванията в закона към мотивираното предложение, като се сочи още, че съдът е анализирал съдържанието на мотивираното предложение, изследвал е таблици с показатели и параметри, които не са задължителен реквизит на същото и на заповедта. Настоящият съдебен състав не възприема и това оплакване. Такива показатели са нанесени в матрицата на мотивираното предложение за УПИ I, но липсват за предвидения УПИ III и съдът е констатирал това. Разпоредбата на чл. 135, ал. 5, изр. първо от ЗУТ не е самоцелна, тя поставя като условие за служебно изработване на проект за изменение на ПУП, "наличие на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ", които следва да са налице, след като приетото от органа предложение определя обхвата, рамката за изработването на проекта за изменение, в която вече същите ще бъдат конкретизирани. Обратното е нелогично, след като предвидените от законодателя, в ал. 6 на чл. 135 ЗУТ последици, от издаването на заповеди по ал. 3 и 5 на чл. 135 ЗУТ, с които се допуска изработване на проект за изменение на влязъл в сила план, спират прилагането на действащите планове в съответните им части. Самата заповед е издадена и на основание чл. 134, ал. 1, т. 2, и ал. 2, т. 2 и чл. 22, ал. 4 - 7 ЗУТ, които съдът е разгледал и обсъдил поотделно. Правилно и обосновано е извел извода за недоказана необходимост от преструктуриране на квартала, във връзка с възникнали нови държавни или общински нужди за обекти, собственост на държавата, общините или на експлоатационните дружества по смисъла на чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Не става ясно кое налага предприетата промяна в структурата и застрояването на квартала, съгласно определението в § 5, т. 24 ЗУТ, защо се предвижда детска площадка в частния имот, ъглов на две улици и се премахва предвидено в него застрояване /при отменен от съда отказ за издаване на виза за проектиране/, а се предвижда ново застрояване в УПИ III - за жилищно строителство и магазин, което не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗУТ и чл. 71. ал. 2 от наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, съгласно неоспореното от страните заключение на вещото лице по делото. В заповедта като цел на преструктурирането е посочено: образуване на УПИ за съществуващите жилищни сгради, осигуряване на нуждите на общината/района и населението от озеленяване, площадки за игра и места за паркиране, както и нуждата на общината/района от застрояване за административно-културни нужди. Същевременно данните по делото сочат, че в рамките на УПИ I - за ЖС и трафопост има обособени места с плочници и пейки, разположени в междублоковото пространство, което е устроено като парк и места за паркиране, че при наличното застрояване в УПИ I - за ЖС и трафопост, е възможно изграждане на детска площадка в рамките на имота, че и при съществуващото положение може да се осъществи исканото озеленяване, тъй като към изградените в кв. 187 жилищни сгради, е възможно да бъдат определени прилежащи площи, без да се засяга предвиденото в УПИ II 448.449 строителство по действащия план за застрояване и то без да се надвишават допустимите показатели за устройствената зона по ОУП, т. е. предвидените мероприятия е възможно да се осъществят и без изменение на плана.

На следващо място в решението правилно е отчетено и, че позоваването в заповедта на основание по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е необосновано, тъй като в заповедта не са изложени мотиви, свързани с това правно основание, а графичната част на мотивираното предложение е изработена върху извадка от одобрената КК. В касационната жалба се сочи, че КК за р-н Лозенец е приета със заповед от м. ноември 2017г., но приемането й само по себе си не е основание за изменение на влезлия през 1994г. в сила ЗРП, /частично изменен за кв. 187, УПИ I и УПИ II, със заповед от 04.12.1996г. на Гл. архитект на София/ - разпоредбата свързва като условие настъпило изменение на кадастрален план, или одобряване или изменение на КК в процесната територия, когато имотните граници на ПИ не съвпадат с регулационните, или е установена непълнота или грешка в КК, използвана като основа за изработване на ПУП, за да е налице то.

Въвеждането на ново основание, каквото не е посочено в процесната заповед /това по чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ/, в касационната жалба - за съществено изменение в устройствените условия, при които е бил одобрен плана, е недопустимо.

Що се отнася до визираното в акта основание - чл. 22, ал. 4 - 7 ЗУТ, то е приложимо при ново строителство в съществуващи жилищни комплекси въз основа на ПУП-ПРЗ по чл. 110, ал. 4 ЗУТ и въвеждане на изисквания към проектите за изменение, каквито указания за изпълнение са дадени в процесната заповед.

С оглед така изложените съображения, решението е правилно и следва да се остави в сила, като при този изход на процеса на ответните по касационната жалба страни следва да се присъдят направените по делото разноски, своевременно претендирани, в размера по приложените списъци по чл. 80 ГПК и доказани като заплатени с договорите за правна помощ и съдействие, както следва : на ЕТ "В.Х" и А.Х сумата от 800 лв., за процесуално представителство от адв.. Б, на Етажна собственост на [адрес], чрез Д.З, сумата от 700 лв. и на "Солти" ЕООД, гр. С., сумата от 700 лв. за процесуално представителство от адв.. П.

Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 61/06.01.2020 г., постановено по адм. дело № 3532/2018 г. по описа на АССГ, с което е отменена заповед № РА 50-227/13.03.2018г. на Гл. архитект на СО.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на: ЕТ "В.Х" и А.Х, сумата от 800 /осемстотин/лв., на Етажна собственост на [адрес], чрез Д.З, сумата от 700 /седемстотин/ лв. и на "Солти" ЕООД, гр. С., сумата от 700 /седемстотин/ лв.,

Решението е окончателно.