Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Напоителни системи“ ЕАД, гр. С., срещу Решение № 1664 от 09.03.2020 г., постановено по адм. дело № 12948/2019 г. по описа на Административен съд София–град. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че обжалваният акт за установяване на публично държавно вземане е незаконосъобразен като издаден при нарушение на изискванията за форма, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон. Претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда, алтернативно иска отмяната на обжалваното решение като неправилно. Не е заявена претенция за присъждане на разноски.

Ответникът–Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на „Напоителни системи“ ЕАД против Акт за установяване на публично държавно вземане № 360/29.10.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" /БДИБР/, с който по отношение на дружеството е установено задължение за дължима такса за водовземане по Разрешително №0692/10.12.2001г., издадено от Министъра на ОСВ, изменено и продължено с Разрешително № 0692/25.08.2005г., продължено с решение №РР-1279 от 01.07.2011г., с нов 3110033, издадени от директора на БД ИБР за периода 01.01.2018г.- 31.12.2018г., както следва: главница 3 528 лв., ведно с дължимата лихва за периода за забава общо в размер на 250, 90лв.

Съдът е отхвърлил жалбата на „Напоителни системи“ ЕАД. В мотивите си е посочил, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Изчисленията на дължимите такси са съобразени с констативен протокол № ПВ2-131/07.06.2019г, декларация по чл. 194б от ЗВ, както и справки за използвани водни количества. Приел е, че не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да обоснове незаконосъобразност на оспорения акт, поради това, че констативния протокол от проверката на място е бил известен на дружеството-жалбоподател. Дружеството не е представило доказателства за извършени плащания на таксите по разрешителното за водовземане. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за немотивираност на оспорвания акт, тъй като в същия се съдържат подробни и ясни фактически и правни основания за издаването му. Изрично в акта е посочено, че за изчисляването са ползвани справките, депозирани от „Напоителни системи“ ЕАД.Нтелно е и направеното възражение за нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че със съдържанието на констативния протокол оспорващият е имал възможност да се запознае както в хода на проведеното административно производство, така и в хода на съдебното такова, като въпреки че е имал възможност да организира защитата си и да опровергае констатациите на административния орган, то доказателства в тази насока не са представени. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с Постановление № 383 на МС от 29.12.2016 г. за приемане на тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се определят на база отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление. С оглед на това задължението на касационния жалбоподател е изчислено съобразно закона.

По изложените съображения касационният съд намира за неоснователни наведените в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението и след извършена служебна проверка на решението за валидността, допустимостта му и материалната му законосъобразност, настоящата инстанция счита, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора не се присъждат разноски по делото в полза на касатора, нито в полза на ответника, който не е заявил искане в този смисъл.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1664/09.03.2020г., постановено по адм. дело № 12948/2019г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.