Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Л. Зърбаш, чрез адв.. Б като процесуален представител, против решение № 658/04.05.2020 г., постановено по адм. дело № 710/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград в частта, в която е отхвърлено оспорването му срещу виза за проектиране № 37/21.06.2019 г., издадена от главния архитект на община Г. Д за свързана втора жилищна сграда в УПИ XIII, кв. 12 по плана на [населено място] и е осъден да заплати разноски в размер на 600 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената виза. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците - главният архитект на община Г. Д, М. Зърбаш, Х.Б, Ф. Банич и А. Зърбаш не вземат становище по касационната жалба.
Ответникът - Н.Б, чрез пълномощника си адв.. Б, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за настоящата инстанция.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
За да отхвърли оспорването срещу издадената виза за проектиране, съдът приема жалбата срещу нея за допустима, а по същество - за неоснователна. Излага съображения, че същата съдържа изискуемите в чл. 140, ал. 2 ЗУТ реквизити и е издадена при спазване на материалния закон. Сочи, че с действащия застроителен план от 1983 г. за съсобствения УПИ XIII, отреден за имоти с пл. № 106, 107 и 108, се предвижда ново жилищно застрояване – две жилищни сгради, допрени една с друга, свободно разположени в имота, на два етажа, ниско по характер. Като се позовава на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза приема, че през 1986 г. е издадена виза за проектиране на предвиденото по плана застрояване за двете свързани помежду си жилищни сгради, изработен е инвестиционен проект, одобрен на 27.01.1987 г. за етапно строителство - гараж и един етаж на петно № 1, като е издадено и разрешение за строеж № 7/27.01.1987 г. Приема за установено, че е изпълнена жилищна сграда, като второто петно за застрояване не е реализирано. Според съда в случая не се е налагало издаването на виза за проектиране доколкото такава вече е издадена през 1986 г. и не е налице никоя от хипотезите по чл. 140, ал. 3 ЗУТ, в които издаването на виза е задължително, тъй като предвиденото застрояване напълно съответства на застроителния план. По тези съображения достига до извод за неоснователност на оспорването. В частта, в която производството по делото е прекратено по отношение на М. Зърбаш, Х.Б, Ф. Банич и А. Зърбаш, съдебният акт не е обжалван и е влязъл в сила.
Решението в отхвърлителната му част е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
С оспорената виза главният архитект на община Г. Д разрешава проектиране на свързана втора жилищна сграда в УПИ XIII - 106, 107 и 108, кв. 12 по плана на [населено място], при посочени устройствени показатели. Като правни основания са посочени разпоредбите на чл. 140 и чл. 183, ал. 4 ЗУТ. Визата е издадена по искане на Н.Б в качеството й на съсобственик в УПИ ХІІІ поради това, че другият съсобственик вече е изградил жилищна сграда.
По делото не е спорно, че жалбоподателят е съсобственик на УПИ XIII и собственик на сградата, построена в него въз основа на одобрени проекти и издадено разрешение за строеж от 1986 г., поради което има право на жалба срещу визата за проектиране и производството е допустимо.
От данните по делото безспорно се установява, че по регулационния и застроителен план на [населено място], одобрен през 1983 г., в УПИ XIII, отреден за три неурегулирани до този момент поземлени имоти, е предвидено ново жилищно застрояване на две жилищни сгради, свързани една с друга (къщи-близнак), свободно разположени в имота, на два етажа. На място е изпълнена едната жилищна сграда въз основа на одобрени строителни книжа. С оспорената виза се допуска проектирането на втора жилищна сграда в обхвата на предвиденото съгласно застроителния план и при спазване на определените с него и чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони показатели за застрояване.
При тези данни настоящият състав приема, че оспорената виза е такава по чл. 140, ал. 2 ЗУТ. Параметрите й напълно съвпадат с тези на действащия подробен устройствен план - ПРЗ, одобрен през 1983 г. Съгласно чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. След като е налице действащ за процесния имот застроителен план с нанесени линии на застрояване и не е поискано издаването на скица за различно от предвиденото в него, като е отразена вече изградената жилищна сграда съобразно този план, то са налице законовите предпоставки за издаване на виза за проектиране. В този смисъл не се споделя заключението на съда, че вече издадената виза през 1986 г. е пречка да се издаде друга, което обаче не се отразява на крайния му правен извод за законосъобразност на оспорения акт. При реализирано застрояване в обхвата на едното петно няма нормативна забрана за издаване на виза за проектиране на втората жилищна сграда, предвидена със застроителния план. Визата изисква нанасяне на съществуващите в поземления имот постройки, което в случая е отразено в графичната й част, представляваща извадка от този план. Съответствието на наличната сграда с одобрените инвестиционни проекти и строителното разрешение за нея са обстоятелства, които са ирелевантни в производството по издаване на виза по чл. 140, ал. 2 ЗУТ. Необходимостта от съгласие на жалбоподателя като съсобственик на УПИ подлежи на преценка в следващия етап при осъществяване на инвестиционното проектиране и издаване на разрешение за строеж.
Неоснователно е възражението на касатора за допуснато от съда съществено процесуално нарушение поради необсъждане на предпоставките за изменение на регулационния план на основание пар. 6, ал. 4 във вр. с пар. 8 ПЗР ЗУТ. Въпросите, свързани с уравняване на дяловете в съсобствеността и уреждане на регулационните сметки по отношение на процесния УПИ са извън предмета на спора. Съгласно чл. 29, ал. 3 ЗТСУ отм. в хипотезата на образуван с плана общ парцел от три маломерни недвимижим имоти съсобствеността се създава по силата на самата регулация. В тази връзка правилен е изводът, че съсобствениците не запазват права върху реални части от него, върху които могат само да реализират строеж.
Неоснователен е доводът за необоснованост на съдебния акт. Административният съд обсъжда всички факти и обстоятелства от значение за спорното право, като се произнася и по наведените от страните възражения. Обжалваното решение в отхвърлителната му част е постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника Н.Б направените за настоящата инстанция разноски в размер на 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 658/04.05.2020 г., постановено по адм. дело № 710/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград в частта, в която е отхвърлено оспорването на Л. Зърбаш срещу виза за проектиране № 37/21.06.2019 г. на главния архитект на община Г. Д и е осъден да заплати разноски по делото в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА Л. Зърбаш от [населено място], [община] да заплати на Н.Б направените за касационното производство разноски в размер на 600 (шестстотин) лева. Решението е окончателно.