Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК.

Образувано е по искане, предявено от И.И чрез адвокат М.Х за отмяна на основание чл. 239, т. 3 АПК на влязло в сила решение № 3757 от 11.03.2020г. по адм. дело № 6154/2019г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него е отменено решение № 329 от 06.03.2019г. по адм. дело № 653/2018г. на Административен съд – София област и вместо него е отхвърлена жалбата, подадена от И.И против решение № 23/121/06320/3/01/04/01, изх.№ 01-6500/1882 от 11.05.2018г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за налагане на финансова корекция. Заявителят се позовава на обстоятелството, че с решение №15652 от 14.12.2018г., постановено по адм. № 11440/2017г. на Върховен административен съд, четвърто отделение, оставено в сила с решение № 8020 от 29.05.2019г. по адм. д. № 1757/2019г. на петчленен състав на Първа колегия на същия съд, е обявена за нищожна Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие" (наричана в настоящото изложение "методиката"). Твърди, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК, съгласно която влязлото в сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато е основано на акт на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен.

Ответната страна - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" изразява писмено становище чрез юрисконсулт Д.П за неоснователност на искането за отмяна.

Искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 1, т. 3, преценен съобразно правилото на ал. 2 на същата разпоредба от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно.

Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и седващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от И.И против решение № 23/121/06320/3/01/04/01,...