Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК.

К. Д на Дирекция „ОДОП”-София моли да бъде отменено като неправилно решение № 298/14.01.2020 г. по адм. д. № 7786/2018 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-22221417004664-091-001/14.02.2018 г. на ТД на НАП-София. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и разноски за двете инстанции общ 7302лв.

Директорът на Дирекция „ОДОП”-София моли да бъде отменено като неправилно определение № 3673/20.05.2020 г. по същото дело по чл. 248, ал. 1 ГПК. Поддържа, че са допуснати необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли определението да бъде отменено.

Ответникът по касационната и частната жалба Г.Д по съображения в писмен отговор и защита по същество моли решението и определението като правилни да бъдат оставени в сила, като му бъдат присъдени разноски по представения списък. Ако се приеме, че са налице основания по чл. 19, ал. 1 ДОПК поддържа, че лихви не се дължат и са определени неправилно.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната и частната жалба.

Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната и частната жалба и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната и частната жалби са допустими и подадени в срок, а разгледани по същество са основателни.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-22221417004664-091-001/14.02.2018 г. на ТД на НАП-София, с който е възложена отговорност на Г.Д за задължения на „БКА”ЕООД по ЗДДС за периода м. 11.2013 – м. 9.2014 г. общо 281 617, 09лв с 97 031, 50лв лихви на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК. Задълженията са определени в ревизионния акт № Р-22221015001599-091-001/03.05.2016 г. на ТД на НАП-София, съставен на „БКА” ЕООД, тъй като Досев е бил управител на дружеството в ревизирания период.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ДОПК в приложимата редакция от ДВ, бр. 105/2005 г., в сила от 1.01.2006 г. който в качеството си на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие на това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение. В практиката се приема, че задължението на дружеството, в чието управление участва ревизираното лице, следва да е установено с влязъл в сила РА.

Съдът е приел, че не е установено поведение на Досев, което да се квалифицира като укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до извод за незаконосъобразно възлагане на отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК на Досев за задължения, определени на „БКА“ ЕООД, управлявано от Досев. През м. 9 бъдещият управител и собственик на дружеството Венев е извършил доставки на дружеството от трима доставчици, като фактурите са предадени на счетоводителя Николов на 14.10.2014г., когато изтича срока за подаване на справката-декларация за м. 9.2014 г. на дружеството. Фактурите са изпратени по електронна поща със знанието и съдействието на съдружника в дружеството Петракиев. Счетоводителят Николов е изпратил на Досев и Петракиев по електронна поща писмо да му изпратят фактурите в оригинал и документи по доставките – договори, товарителници, сертификати за закупените стоки в 9, 56РМ, което означава в 21, 56ч. На писмото Досев е отговорил на 16.10.2014 г. в 9, 02 РМ, - 21.02ч., че сделките са на Петракиев и се надява всичко да е наред. Страните спорят Досев знаел ли е за сделките на значителна стойност, за които счетоводителят е получил фактурите на 14.10.2014 г. в 14, 08 – 14, 13ч. по електронна поща. По делото не е назначена компютърна експертиза, която да установи кога Досев е отворил писмото, изпратено от счетоводителя Николов, за да се установи факта на знаене за вписване на доставните фактури в дневника за покупки на дружеството и справката-декларация за м. 9.2014 г. Съгласно чл. 171, ал. 2 АПК съдът може да назначава вещи лица служебно. При липса на данни кога Досев се е запознал с писмото на Николов изводът на съда, че Досев не е знаел за сделките и поради това не следва да отговаря за задълженията на дружеството поради вменения по чл. 141, ал. 1 от ТЗ контрол за дейността на дружеството, е направен при неизяснена фактическа обстановка. По делото липсват други доказателства за знание на Досев за тези доставки, включени в дневниците в последния момент преди подаване на справката-декларация. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка.

Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да бъде назначена компютърна експертиза със задача на вещото лице да даде заключение писмото от 14.10.2014 г., изпратено от И.Н, кога е отворено от Г.Д.

По частната жалба: Предвид изхода на делото определение № 3673/20.05.2020 г. по същото дело по чл. 248, ал. 1 ГПК също следва да бъде отменено. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 298/14.01.2020 г. по адм. д. № 7786/2018 г. на Административен съд – София град.

ОТМЕНЯ определение № 3673/20.05.2020 г. по адм. д. № 7786/2018 г. на Административен съд – София град.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.