Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по касационна жалба на Националната агенция за приходите /НАП/, подадена чрез юрк.. Ф против решение № 1050/22.06.2020 г., постановено по адм. дело № 191/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което НАП е осъдена да заплати на А.Н обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 100 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. НАП е осъдена да заплати на ищеца и сторените в исковото производство деловодни разноски в размер на 310 лв.

В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и необосновано, постановено при липса на мотиви; не е изследван въпросът относно наличието на кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността на НАП по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Касаторът оспорва и факта на плащане на договореното адвокатско възнаграждение, като твърди, че липсват доказателства в тази насока. Претендира разноски.

Ответникът - А.Н, в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуалния й представител адв. Ж.П, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура излага подробно становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното съдебно решение. Намира, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е уважил като основателен и доказан...