Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, чрез процесуален представител юрисконсулт против решение № 857/22.05.2020г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 7/2020г. С него се отменя разпореждане №4506-40-390 от 26.11.2019г. на директора на фонд „ ГВРС“ с което на основание чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 3 от ЗГВРСНР е било отказано на Х.Х с адрес в [населено място] изплащане на гарантирано вземане и изпратена административната преписка на органа за постановяване на решение по заявлението на Х.Х.

Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му.

Ответникът, Х.Х взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Х.Х против разпореждане № 4506-40-390 от 26.11.2019г. на директор на фонд „ГВРС“- София, с което му се отказва изплащане на гарантирано вземане. Възраженията а незаконосъобразност на разпореждането с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Установено е от фактическа страна, че със заявление вх. № 4502-15-95/29.10.2019г. Христов е поискал отпускане на гарантирано вземане, като е декларирал че е работил при работодател „БАЛИ ГРУП“ ЕООД от 3.12.2018г. на длъжност технически изпълнител до 1.08.2019г., когато трудовото му правоотношение е било прекратено. Към заявлението е приложена справка за размера на начислените но неизплатени трудови възнаградения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ, издадено от работодателя и подписано от управителя Г.Т.С доклад от главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Пловдив е посочено че не може да установи контакт с представител на дружеството, който да представи необходимата счетоводна документация и не може да извърши проверка по ревизия по разходите на ДОО.Пвайки се на доклада органът отказал изплащане на сумите по чл. 3 ЗГВРСНР с обжалваното разпореждане. Така издаденото разпореждане съдът приел за незаконосъобразно и го отменил и изпратил преписката на органа за ново произнасяне. Установени са материалните предпоставки на ЗГВРСНР, които се установяват при подаване на заявлението и обстоятелството, че органът не може да се извърши контакт с представител на дружеството не е в кръга на основанията за отказ от изплащане на гарантираното вземане. За съществуването на факти от значението за правилното решаване на спора съдът е указал на органа да извърши проверка на публичните данни в масивите на НАП/НОИ и намиращите се в полицията документи и постановените съдебни решения по образувани съдебни производства. Решението е правилно.

Съдът при разглеждане на делото е съобразил установеното от фактическа страна в административното производство и е извел обоснован извод от правна страна за незаконосъобразност на отказа съгласно мотивите за постановяването му. Производството пред административния орган се развива по регламентация в ЗГВРСНР и материалните предпоставки посочени в него обуславят отпускането на гарантирано вземане. Отказът, мотивиран с невъзможност за контакт с представител на дружеството не е изпълнение на законово определеното служебно начало по чл. 35 и чл. 36 АПК за установяване на факти и доказателства относими към правилното разрешаване на случая. Мотивите на съда в този смисъл се споделят от настоящата инстанция и решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 857 от 22.05.2020г. на Административен съд Пловдив по адм. дело №7/2020г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.