Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. К. Д., подадена чрез адвокат С. С. срещу въззивно решение № 399 от 15.10.2014 г. по гр. д.№ 540/2014 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 50 от 7.04.2014 г. по гр. д.№ 467/2013 г. на Районен съд, [населено място] в частта относно определения режим на лични контакти между бащата Д. Л. Л. и детето Г. Д. Л. и е определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10.00 до 18.00 ч., без преспиване в дома на бащата в съботната нощ, както и от 10.00ч. до 18.00 ч. в по два от празничните дни - К. и В. и два пъти по десет дни с преспиване през лятото, по време което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и в друго, подходящо според режима на отглеждане на детето време, след предварителна уговорка между родителите, като бащата ще взема детето от дома му в [населено място], общ. С., ул. „27-ма”, № 37 и ще го връща на същия адрес след изтичане на определеното време; потвърдено е решението на районния съд в частта относно определения размер на месечна издръжка, която бащата Д. Л. Л. ще заплаща на малолетното дете Г. Д. Л., чрез неговата майка и законен представител В. К. Д..

В приложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси, значими за изхода на делото, в противоречие със задължителната съдебна практика - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че въпроса следва ли при определяне режима на лични контакти между родител и дете да се преценява доколко определения режим ще повлияе благоприятно развитието на детето и да се преценят всички обстоятелства на конкретния случай, е разрешен в противоречие с Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на Върховния съд, решение № 385 от 23.01.2014 г. по гр. д. № 2437/2013 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 58 от 10.03.2011 г. по гр. д. № 829/2010 г. на ВКС. Изложени са доводи, че въпросът следва ли при определяне на издръжката да се изхожда от възможностите на родителите е разрешен в противоречие с решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС, ІV г. о.

Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответника Д. Л. Л..

Върховният касационен съд, ІІІ г. о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

С обжалваното решение на Софийски окръжен съд е отменено решението на първоинстанционния съд в частта относно определения режим на лични контакти между бащата Д. Л. и детето Г. Л. и е определен нов режим: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10.00 до 18.00 ч., без преспиване в дома на бащата в съботната нощ, както и от 10.00ч. до 18.00 ч. в по два от празничните дни - К. и В. и два пъти по десет дни с преспиване през лятото, по време което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и в друго, подходящо според режима на отглеждане на детето време, след предварителна уговорка между родителите, като бащата ще взема детето от дома му в [населено място], общ. С., ул. „27-ма”, № 37 и ще го връща на същия адрес след изтичане на определеното време, потвърдено е в частта, с която е определен размера на издръжката. Изложил е съображения, че тази режим на лични отношения между бащата и детето е най - подходящ за интереса на последното. Приел е, че необходимата за детето ежемесечна издръжка е в размер на 200 лв. С оглед нуждите на детето и доходите на родителите, при отчитане на обстоятелството, че майката полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му е приел, че тя следва да участва в издръжката с 80 лв., а останалата част от 120 лв. да се поеме от бащата.

По обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 59, ал. 2 СК, а именно кои обстоятелства следва да се преценяват при определяне режима на лични контакти между дете и родител, който не упражнява родителските права е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради постановяване на решението в отклонение от практиката на Върховния касационен съд.

Въпросът следва ли при определяне на издръжката да се изхожда от възможностите на родителите е разрешен в съответствие с установената съдебна практика. Съгласно константната практика на Върховния касационен съд, при определяне издръжката на ненавършили пълнолетие деца, съдът изхожда от нуждите на децата и възможностите на родителите им съобразно конкретиката на случая, като се отчитат и грижите на родителя, при когото се отглеждат децата. В цитираното решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС, ІV г. о. е прието, че когато родителят дължи издръжка на непълнолетно дете и обективно няма доходи е без значение възможността да реализира доходи, след като е в работоспособна възраст. В случая съдът не се е отклонил от тази практика.

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 399 от 15.10.2014 г. по гр. д.№ 540/2014 г. на Софийски окръжен съд в частта му, с която е определен режим на лични контакти между бащата Д. Л. Л. и малолетното дете Г. Д. Л..

УКАЗВА на жалбоподателката В. К. Д. в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 30 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК.

При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на ІІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 399 от 15.10.2014 г. по гр. д.№ 540/2014 г. на Софийски окръжен съд в частта му относно определения размер на месечна издръжка, която бащата Д. Л. Л. ще заплаща на малолетното дете Г. Д. Л., чрез неговата майка и законна представителка В. К. Д..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: