Производството е по чл. 248 ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на М. К. и И. З., за допълване на определение № 325/21.06.2018 г. по настоящото дело, като им бъдат възмездени, съответно присъдени в тежест на Н. Ч., понесените в касационното производство разноски, в размер на 1 250 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, за осъществяване защитата на молителите срещу подадената от Н. Ч., с качество на трето лице – помагач на ответника в производството, касационна жалба, касационното обжалване по която не е допуснато с исканото за допълване определение.

Ответната страна – Н. Ч. – не е взела становище по молбата.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248 ал. 1 ГПК,изхожда от легитимирана да го предяви страна и следва да се разгледа по същество.

Молбата е основателна.

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, с отговора на молителите на касационната жалба на Н. Ч., към който отговор са прикрепени и доказателствата за договорено и разплатено адвокатско възнаграждение, в размер от 1 250 лева – пълномощно и договор за правна защита. Н. Ч. не е взел становище по претенцията за възмездяване на разноски, вкл. за прекомерност на същите. Касационно обжалване по касационната жалба на същия не е допуснато, Съгласно чл. 78 ал. 10 ГПК, третото лице – помагач дължи възмездяване на понесени от страните разноски, макар нему да не се присъждат такива.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 ГПК, определение № 325/ 21.06.2018 г. по т. д.№ 93/ 2018 г. на І т. о. на ВКС, както следва:

ОСЪЖДА Н. И. Ч., на основание чл. 78 ал. 10 ГПК, да заплати на М. Г. К. и И. Г. З., [населено място], ул.”.„ №. , офис. , разноски за настоящата касационна инстанция, в размер на 1 250 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: