O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 468

гр. София, 08.10.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 3145 /2018 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 14582/10.08.2018 г.

на Е. Д. М., чрез адв. И. В.- П., срещу определение № 2204 от 16.07.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч. гр. д. № 3223/ 2018 г., с което е потвърдено определение № 12191 от 30.05.2018 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 15058 /2016 г. за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения от касатора срещу С. Й. М. иск за неимуществени вреди, резултат от дейността и на разследващ полицай.

Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно. Оспорва се изводът на въззивния съд, че ответницата не е пасивно легитимирана да отговаря по иск за вреди от нейно действие или бездействие в качеството и на разследващ полицай, както и се навеждат твърдения за несъобразени от съда и така нарушени права по чл. 6, ал. 2 и чл. 13 ЕКЗПЧОС при изрично направени оплаквания за това. Като основания за допускане на касационното обжалване в самата жалба и в отделно представеното изложение се извеждат три правни въпроса за това дали нормата на чл. 13 ЕКЗПЧОС допуска изключване на правото на обезщетение за вреди срещу длъжностно лице, представител на официалната власт, дали легитимацията на страната е въпрос на допустимост или основателност...