О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 759

гр. София, 04.10.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева

2. В. П.

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 2285 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по касационни жалби на М. К. А. и Ю. М. К. против решение №46/19.02.2018 г., постановено по гр. д.№ 681/2017 г. от състав на Окръжен съд – Враца.

Ответникът по касационните жалби ги оспорва, с писмен отговор.

Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.

Съдът е приел за основателни предявените субективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. второ ЗЗД, като е отменил решението на първоинстанционния съд и е постановил ново, с което е уважил предявените искове.

Съдът е приел, че въззивникът е превел на всеки от въззиваемите суми в размер на по 17500 лева с посочено основание “захранване на сметка“,т. е.конкретното основание, или поддържаното такова в исковата молба не е посочено.За установяване на поддържаното основание са събирани гласни доказателства, като съдът е приел за установено, че непосредствено, след като процесните суми общо в размер на 35 000 лв. са постъпили по сметките на въззиваемите на 27.10.2011 г., на същия ден, около 3 часа след извършения от въззивника превод, въззиваемият М. А. превел на лицето трето лице сумата от 17 600 лв., а въззиваемият Ю. М. превел на същото трето лице сумата от 17 400 лв., като за основание за извършените от въззиваемите преводи е посочено – „закупуване на земеделска земя“. Прието е, че от нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот – земеделска земя №..., том. ., рег. №. .., дело №.../2012 г. и нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот – земеделска земя №. .., том. ., рег. №...., дело №..3/2012 г. се установява, че В. С. чрез пълномощника си М. А. на дати 20.01.2012 г. и 20.02.2012 г. /съответно 3 и 4 месеца след извършения паричен превод/ е придобил от трето лице. общо 15 недвижими имота на обща стойност 5344 лв.,при пазарна стойност на 15-те имота в размер на 32385 лева към 2012 г.,според заключението на експертизата.

Съдът е приел, че действително налице са два нот. акта, цитирани по горе, съобразно които на името на В. С. са закупени 15 бр. земеделски имота на обща стойност 5344 лв.,изплатена напълно на продавача преди изповядане на сделката на продавача, според отразеното в нот. актове, но съдът е приел, че процесните суми са преведени не на продавача по двата нот. акта, а на трето лице – едноличен търговец и на това основание съдът е приел, че превеждането на продажната цена /според въззиваемите/ на трето лице различно от продавача по сделките, както и безспорният факт, че се касае за два различни правни субекти, независимо от връзката им, сключване на самите сделки 3 и 4 месеца след преводите от въззивника, и отразяването в нот. актове на друга продажна цена, различна от сумите по преводите, по отношение на която нот. акт като официален удостоверяващ документ се ползва с материална доказателствена сила, е дало основание на въззивният съд да приеме, че въззиваемите не са закупили с процесните суми земеделските земи, предмет на двата нот. акта, и поддържаното от тях основание относно превода не е установено.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правен въпрос относно „пределите на материалната доказателствена сила на нотариалния акт като официален документ и стоенето на цената по обективираната в него сделка в или извън тези предели”. Сочи се касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС по този въпрос. Съдът е да отговор, че по отношение цената нотариалния акт като официален удостоверяващ документ се ползва с материална доказателствена сила, докато в цитираното от касаторите решение № 231/08.07.2015 г., постановено по гр. д.№ 6604/2014 г. на ВКС, ІV гр. отд. е прието, че доказателствената сила на нотариалния акт не обхваща верността на изявленията на лицата, в която част нотариалния акт има характер на частен документ.Въпросът за верността на изявленията на страните по сделката, т. е. доколко те отговарят на истината, се решава от съда според събраните по делото доказателства. Доказателствената сила на удостоверените в нотариалния акт изявления на страните относно цената могат да бъдат оборени при наличието на предпоставките на чл. 165, ал. 2 ГПК, аналогична на чл. 134, ал. 2 ГПК отм., ако е представен документ, изходящ от противната страна, който да служи за начало на писмено доказателство и въз основа на него да бъдат допуснати исканите свидетели.

Налице е противоречие на възприетото от въззивния съд по този правен въпрос с цитираната практика на ВКС, поради което е налице и касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 относно допустимостта на касационното обжалване.

На касаторите следва да се укаже да внесат държавна такса по сметката на ВКС в размер на по 350 лева всеки един от тях.

Водим от горното, състава на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №46/19.02.2018 г., постановено по гр. д.№ 681/2017 г. от състав на Окръжен съд – Враца.

УКАЗВА на М. К. А. и Ю. М. К. да внесат по сметката на ВКС по 350 лева всеки един от тях, като в едноседмичен срок представят доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.