Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на М. К. А. и Ю. М. К. против решение №46/19.02.2018 г., постановено по гр. д.№ 681/2017 г. от състав на Окръжен съд – Враца.

Ответникът по касационните жалби ги оспорва, с писмен отговор.

В открито съдебно заседание, пълномощниците на ответника по касационната жалба я оспорват.

Касационното обжалване е допуснато с определение на ВКС №759/04.10.2018 г.

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно „пределите на материалната доказателствена сила на нотариалния акт като официален документ и стоенето на цената по обективираната в него сделка в или извън тези предели”. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС.

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, съставът на ВКС приема следното:

Нотариалният акт представлява официален документ, но неговата обвързваща доказателствена сила се простира само върху фактите, обхванати от удостоверителното изявление на нотариуса: датата и мястото на съставяне на акта, самоличността на лицата и изявленията им за сключване на сделката, както и за другите действия, извършени пред и от нотариуса - прочитане, одобряване и подписване на акта, т.е. законната доказателствена сила на този документ се отнася или до личните действия на нотариуса, или до неговите преки възприятия.Доказателствената сила на нотариалния акт не обхваща верността на изявленията на лицата, в която част нотариалния акт има характер на частен документ.Въпросът за верността на изявленията на страните по сделката, т. е. доколко те отговарят на истината, се решава от съда според събраните по делото доказателства. Доказателствената сила на удостоверените в нотариалния акт изявления на страните относно цената могат да бъдат оборени при наличието на предпоставките на чл. 165, ал. 2 ГПК, аналогична на чл. 134, ал. 2 ГПК отм., ако е представен документ, изходящ от противната страна, който да служи за начало на писмено доказателство. В този смисъл е трайната практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав.

По касационната жалба, ВКС приема следното:

Съдът е приел за установено, че непосредствено, след като процесните суми общо в размер на 35 000 лв. са постъпили по сметките на въззиваемите на 27.10.2011 г., на същия ден, около 3 часа след извършения от въззивника превод, въззиваемият М. А. превел на лицето трето лице сумата от 17 600 лв., а въззиваемият Ю. М. превел на същото трето лице сумата от 17 400 лв., като за основание за извършените от въззиваемите преводи е посочено – „закупуване на земеделска земя“. Прието е, че от нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот – земеделска земя №. ., том. ., рег. №. .., дело №. ../.... г. и нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот – земеделска земя №. ., том. ., рег. №. .., дело №. ./... г. се установява, че В. С. чрез пълномощника си М. А. на дати 20.01.2012 г. и 20.02.2012 г. /съответно 3 и 4 месеца след извършения паричен превод/ е придобил от трето лице. общо 15 недвижими имота на обща стойност 5344 лв.,при пазарна стойност на 15-те имота в размер на 32385 лева към 2012 г.,според заключението на експертизата.

Твърдението на ищеца по делото, че преведената по сметката на ответниците сума е във връзка с учредяване на търговско дружество и сумите е следвало да представляват капитал на дружеството. С оглед заявеното в исковата молба и поддържано от ищеца в хода на производството, по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. второ ЗЗД, при условията на пълно и главно доказване ищецът е следвало да докаже наличието на договорки между страните, по силата на които предоставената сума е следвало да послужи за вноски в капитала на бъдещо дружество, със съдружници страните по делото. Ответниците, с оглед направеното оспорване, е следвало до установят наличието на други договорни отношения между страните, т. е. друго основание, на което са получили процесните суми, за да оборят твърденията на ищеца по делото.

На първо място, по делото не са събрани категорични доказателства, установяващи наличието на договорки между страните за създаването на общо търговско дружество, като най-вече не са събрани доказателства и представени такива от ищеца по делото, че дадените суми са именно като вноски в капитала на това бъдещо търговско дружество. Свидетелските показания в тази насока, събрани в хода на производството са неубедителни по отношение на установяването на горните обстоятелства. Свидетелят заявява, че е присъствувал на разговори между страните, на които е ставало дума за учредяване на бъдещо търговско дружество, но не и за начина, по който ще бъде внесен капиталът в това дружество, още по-малко дава показания за внесени на сметката на ответниците по делото. Напротив, от същите свидетелски показания се установява, че са вадени и разговори за закупуването на земеделска земя, при което ответниците ще бъдат посредници, което е в подкрепа на тезата не на ищеца по делото, а на ответниците.

Предвид изложеното, на първо място не са събрани категорични доказателства, установяващи наличието на договорки между страните за създаването на общо търговски дружество, като на следващо място, от всички събрани по делото доказателства, преценени в съвкупност може да се направи извод, че дадените средства са вложени в закупуването на земеделски земи, за които са представени договорите за покупка. Съвкупността от доказателствата – превода на парите, постъпили по сметките на въззиваемите на 27.10.2011 г., на същия ден, около 3 часа след извършения от въззивника превод, въззиваемият М. А. превел на лицето трето лице сумата от 17 600 лв., а въззиваемият Ю. М. превел на същото трето лице сумата от 17 400 лв., като за основание за извършените от въззиваемите преводи е посочено – „закупуване на земеделска земя“, представените нотариални актове за закупуването на земите, липсата на категорични доказателства, че парите са преведени на ответниците с оглед учредяването на търговско дружество, разколебават тезата на ищеца, поддържана в хода на процеса относно целта на превода на сумите от една страна, от друга подкрепят тезата на ответниците, че парите са дадени и преведени на трето лице, с оглед заплащане на цената на земеделски земи. Действително, посочената цена в нотариалните актове е различна с преведената, както и превода е направен на едноличния търговец на физическото лице, продавач по сделката, но всички тези обстоятелства не водят до извода, че представените доказателства разколебават твърденията на ищеца по исковата молба относно целта на предоставените суми, като в тази насока най-същественото е, че ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да докаже наличието на договорки между страните, по силата на които предоставената сума е следвало да послужи за вноски в капитала на бъдещо дружество, със съдружници страните по делото. Представените доказателства във връзка с твърденията на ответниците, описани по-горе водят до извод за липсата на успешно проведено пълно и главно доказване на горните факти. Отделен е въпросът за действителната цена на закупените имоти, както и субектите по договорите за продажба на земеделска земя, като същественото е посоченото по-горе, липсата на успешно проведено пълно и главно доказване на релевантните към спора факти по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. второ ЗЗД.

При наличието на договорни отношения между страните във връзка със закупуването на земеделска земя, каквито доказателства и твърдения са наведени от ответниците и за които са събрани доказателства по делото, субсидиарният иск по чл. 59 ЗЗД е неприложим, доколкото страните разполагат с други искове да защитят правата си, то решението в тази част, с която същият иск е приет за неоснователен е правилно.

Водим от горното, решението на въззивния съд в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. второ ЗЗД следва да се отмени, като доколкото не се налага извършването на нови процесуални действия следва да се постанови ново, с което се отхвърлят предявените субективно съединени искове на това основание, като неоснователни.

С оглед изхода на спора, в полза на ответниците по делото следва да се присъдят всички направени по делото съдебни и деловодни разноски, в размер на 3630 лева на всеки един от касаторите.

Водим от горното, съставът на ВКС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №46/19.02.2018 г., постановено по гр. д.№ 681/2017 г. от състав на Окръжен съд – Враца само в частта, с която Ю. М. К. е осъден да заплати на П. И. С. сумата 17 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2016 г. и в частта, с която М. К. А. осъден да заплати на П. И. С. сумата 17 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2016 г. и в частта за съдебните разноски, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от П. И. С. против Ю. М. К. и М. К. А. субективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. второ ЗЗД за сумата от по 17 500 лева за всеки един от ответниците, като неоснователни.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА П. И. С. да заплати на Ю. М. К. 3630 /три хиляди шестстотин и тридесет/ лева и на М. К. А. 3630 /три хиляди шестстотин и тридесет/ лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.