Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на К. П. Б. срещу отказ за предоставяне на достъп до информация, поискана по т. 1, 2 и 4 от заявление вх. № ЗДОИ-91/08.09.2011 г., който частичен отказ е обективиран в писмо рег. № 28649/13.10.2011 г., подписано от зам. министъра на вътрешните работи В. В. при условията на заместване на министъра. Иска се отмяната му, като конкретни доводи за незаконосъобразност не са изложени.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Подробни съображения са развити в писмените бележки.

Настоящата инстанция намира, че подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Със заявлението си Бонев е поискал достъп до информация от министъра на вътрешните работи, като е формулирал исканията си в 5 отделни точки: 1. Как се изпълняват изискванията на чл. 4, т. 4 и т. 6, чл. 6, т. 2, 3 и 4 от ЗМВР от областните дирекции на МВР и какъв контрол упражнява министърът на вътрешните работи; 2. По какъв начин се изпълнява чл. 51, ал. 1, т. 4 и 6 от ЗМВР в дейността на ОДМВР и респективно във Варна; 3. С кои наредби на министъра на вътрешните работи се определя реда за дейностите по чл. 51, т. 4 и 6 от ЗМВР съгласно изискванията на чл. 51, ал. 4 от ЗМВР; 4. Как се упражнява контрол по изпълнението на чл. 54, ал. 5 от ЗМВР; 5. Чия собственост е изградената система за видеоконтрол и превенция във Варна и как ОДМВР Варна получава данни за системата.

С писмо рег. № І-26465/19.09.2011 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ е предоставил възможност на заявителя да уточни исканата информация, тъй като формулираните в т. 1, 2 и 4 въпроси са много общи. Уточненията от страна на Бонев са в следния смисъл: по т. 1 - Как се изпълняват основните принципи в дейността на МВР, залегнали в чл. 4 от ЗМВР като публичност и сътрудничество с гражданите, както и основните задачи на МВР като противодействие на престъпността, защита правата и свободите на гражданите и опазване на техния живот, здраве и имущество, и осигуряване на разследване на престъпленията; по т. 2 - Как структурите на МВР предоставят информация на гражданите, които имат законен интерес и основание да я получат - чл. 51, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, по какъв начин се привличат гражданите и НПО да подпомагат МВР - чл. 51, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, т. е. има ли ред и изисквания и какви са те; по т. 4 - Как министърът на вътрешните работи контролира разследващите полицаи, как ги назначава, спазват ли НПК и спазват ли се разпоредбите на чл. 54, ал. 5 от ЗМВР.

При тази формулировка сезираният със заявлението субект е приел, че искането по цитираните три точки е недопустимо и след неговото уточняване, поради което не поражда задължения за органа да предостави обществена информация по реда на ЗДОИ, такава, каквато е събрана и се обработва в МВР. На практика се търси предоставяне на мнение, становище и позиция на административния орган.

Съдът напълно споделя мотивите на обжалвания частичен отказ. Това обосновава извод за неоснователност на подадената жалба. Същата следва да се отхвърли при липса на основания за отмяна по смисъла на чл. 146 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на К. П. Б. срещу отказ за предоставяне на достъп до информация, поискана по т. 1, 2 и 4 от заявление вх. № ЗДОИ-91/08.09.2011 г., който частичен отказ е обективиран в писмо рег. № 28649/13.10.2011 г., подписано от зам. министъра на вътрешните работи В. В. при условията на заместване на министъра.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. М./п/ Е. М. Д.Д.