Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. ЕООД, ЕИК 101666796, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Славянска 4, срещу Решение 2256 от 05.04.2013 г. по адм. дело 2510/2012 г. по описа на Административния съд София град с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) К 011106421 от 21.10.2011 г. издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП), гр. С., потвърден мълчаливо, а в последствие изрично с решение 375 от 22.02.2012 г. на директор на дирекция Обжалване и управление на изпълнението (ОУИ) при ЦУ на НАП, гр. С..

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3, изразяващи се в неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Съдът неправилно е приел, че дружеството не покрива изискванията на чл. 65, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС), защото вещото лице е изследвало периода от 01.01.2005 г. до 30.09.2005 г. 9 месеца, а не предвидените в закона 12 месеца. Изразява становище, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК. Твърди, че това нарушение е съществено, тъй като е довело до непопълване на делото с относимите доказателства за правилното решаване на спора. Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не се е произнесъл по възражението му, че РА е издаден от лице, което е участвало и при извършване на ревизията. Според разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ДОПК (редакция към 27.10.2011 г.) актът трябва да бъде издаден от трето, неучаствало при...