Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП против Решение 2161 от 01.04.2013 г. на Административен съд София-град по адм. д.3455 по описа за 2011 година, с което по жалба на ЕТ Ц. С.-Нети със седалище и адрес на управление, гр. Б.д, ул.Илинден 14, вх.А, ет. 2, представляван от Ц. С. А. е отменен ревизионен акт (РА) 1008093/12.01.2011г., на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 501/19.03.2011г. на директора на Дирекция ОУИ София при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице са установени за довнасяне допълнително задължения по ЗДДС в размер на 6 839, 88лв. главница и 3 204, 56лв. лихви поради отказано право на данъчен кредит в данъчни периоди през 2005, 2006, 2007 и 2008г. по фактури с предмет лизингови вноски, издадени от Ейч Ви Би А. Л.ЕАД за закупуване на лек автомобил марка М. П. С..

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи относно вида на автомобила, извършване на трайното му преустройство в товарен и използването му във връзка с основната дейност на ревизираното лице, въз основа на които неправилно е приложен материалният закон и е признато претендираното право на данъчен кредит на автомобила на лизинг. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба ЕТ Ц. С.-Нети, чрез адв.. З., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното:

Пред първоинстанционния съд не е било спорно, че за посочените данъчни периоди ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на посочения доставчик с предмет лизингови вноски, за закупен от търговеца автомобил марка и модел М. П. С.. В РА са констатирани основания за корекция на данъчната основа на получените доставки и на данъчния кредит, съгласно постъпила в НАП информация от органите на МВР относно посочения автомобил - сигнал (л. 109) от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Благоевград, сектор Противодействие на организираната и тежката престъпност" вх. 8996/31.08.2009г., по описа на ТД на НАП - Благоевград относно проверка на процесния автомобил, при която е установено, че въпросният автомобил всъщност е лек и се ползва като такъв, а е регистриран формално като товарен и му е издадено свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) като такъв с цел неправомерно ползване на данъчен кредит в големи размери. За документиране на цитираното обстоятелство е съставен фотоалбум, извършена е проверка от комисия от служители на сектор Пътна полиция", извършени са справки в информационните масиви на МВР, изискани са документи и др., от които действия е констатирано, че процесният автомобил е лек, а не товарен, както е регистриран и за него е ползван данъчен кредит. В хода на проверката е установено, че автомобилът е с предни и задни седалки, без допълнително монтирани съоръжения (прегради и др.), за което са направени фотоснимки от сектор НТЛ" при ОД на МВР - Благоевград. Към писмото са приложени снимков материал на автомобила - фотоалбум 3стр. (л. 212), фактура от 07.12.2005г. (л. 110 гръб). Писмо 49281 от 25.08.2009г. (л. 110) е съставено от комисия от служители в сектор Пътна полиция" и е във връзка с проверка на техническото състояние на посочения автомобил. Комисията е установила, че в момента на проверката (25.08.2009г.) МПС е оборудвано като лек автомобил с 4+1 броя места за превоз на пътници отговарящи на заводския монтаж и оборудван с необходимите предпазни колани отговарящ на категорията М1. С. К. автомобилът не отговаря на изискванията от категория N1 (товарен до 3, 5 тона) и няма следи за преустройството му като товарен. От извършени справки в ИИС-МВР Граничен контрол" е установено, че на 08.08.2009 г. процесният автомобил е регистриран на излизане от Р. Б., като лицата (пътниците), които са пътували в него са съответно три, което би било невъзможно ако автомобилът е с монтирана преграда и е 1+1 места, както би следвало да бъде, тъй като е регистриран като товарен. Съгласно представен договор за наем от 01.01.2009г. автомобилът е отдаден под наем на трето лице.

С оглед на така установената фактическа обстановка, органът по приходите е приел, че процесният автомобил е лек и се ползва като такъв, а само формално е регистриран като товарен, съответно правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури е упражнено неправомерно. С потвърждаващото РА Решение е коригирано правното основание за отказ на данъчен кредит по ЗДДС като е посочено това по чл. 70, ал. 1, т. 4 вместо чл. 79, ал. 3 и 4 от същия закон.

За да уважи жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че следва да се има предвид материалната доказателствена сила на официалния удостоверителен документ, каквото представлява свидетелството за регистрация на процесния автомобил като товарен, съгласно което автомобилът е товарен, която не се опровергана от събраните при проверката на Областната дирекция на МВР доказателства за последващо преустройство на автомобила. Приел е също, че са представени достатъчно доказателства за изработка и монтаж на решетка за автомобила и за изпитването му след преустройството му в товарен. Съдът е приел също, че са представени достатъчно убедителни доказателства, че през процесните данъчни периоди автомобилът е използван за извозване и съхраняване на активи на дружеството, курсове до строителните обекти и обратно, превозване на необходимото за извършване на текущата дейност техническо оборудване, което кореспондира и с констатациите в ревизионния доклад за реалния предмет на дейност на ревизираното лице.

Правилно съдът е приел, че На предположения за различно от официално документираното фактическо положение относно автомобила не може да почива решаващ извод на съда относно ограничаване на правото на данъчен кредит. Цялата проверка от органите на МВР, която е станала повод за процесната ревизия, за състоянието и вида на автомобила, се отнася за период след ревизираните данъчни периоди, което автоматично прави необосновани фактическите изводи на органите по приходите относно спорните факти, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Отделно от това, в проверяваните периоди през 2009г. ревизираното лице вече не използвало автомобила, а го е отдало по наем на трето лице, което е доказано и не е спорно. Това се отнася както за вида на процесния автомобил, за преустройството на който в товарен са представени неоспорени доказателства и който вид е доказан с официалния удостоверителен документ на регистрацията му като товарен, така и за използването на автомобила за осъществяваната от ревизираното лице основна дейност. Впрочем, относно последното обстоятелство-за използването на автомобила в ревизираните данъчни периоди не са събирани никакви доказателства от страна на органите по приходите, такива мотиви няма и в потвърждаващото РА решение, поради което не е било спорно използването на вещта за основната дейност на ревизираното лице. При така установените факти съдът в съгласие с материалния закон е приел, че не са налице основания за отказ на право на данъчен кредит съответно на осн. чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗДДС отм. и чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС.

Решението не страда от посочените в касационната жалба пороци и следва да остане в сила, като при този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 300 лв. разноски за касационната инстанция.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение 2161 от 01.04.2013 г. на Административен съд София-град по адм. д.3455 по описа за 2011 година. ОСЪЖДА

Д. О. и управление на изпълнението София при ЦУ на НАП да заплати на ЕТ Ц. С.-Нети със седалище и адрес на управление, гр. Б.д, ул.Илинден 14, вх.А, ет. 2, представляван от Ц. С. А., 300лв. деловодни разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Е. М./п/ Д. П. Т.Н.