Производство по чл. 237 и сл. АПК.

Образувано е по искане на П. М. П., от гр. М. за отмяна на влязло в сила решение 9894 / 02.07.2013 г. по адм. дело 4206 / 2013 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено решение 89 от 04.01.2013 г., по адм. дело 7959 / 2012 г. на Административен съд София град и потвърденото с него решение 185 от 16.07.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта му, с която е установено по отношение на молителя, че министърът на вътрешните работи е осъществил пряка дискриминация по признак лично положение.

Поддържат се основания по чл. 239, т. 1 АПК, позовавайки се на влязло в сила съдебно решение 4667 / 04.04.2014 г. по адм. дело 14281 / 2013 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, постановено след атакувано съдебно решение, с което е допуснато различно тълкуване и решаване на правен спор досежно колеги на молителя по сходен казус.

Ответникът по искането, министърът на вътрешните работи чрез юрисконсулт Иванов изразява становище за неоснователност на същото.

О. К. за защита от дискриминация не оспорва искането за отмяна.

Върховният административен съд, петчленен състав като съобрази доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните, прие за установено следното:

Искането за отмяна е подадено в срок, от надлежна страна, при отсъствие на процесуални пречки за неговото разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване на процесуалното право, поради което е допустимо. Разгледано по същество на основанията посочени в него е неоснователно.

По делото е установено, че производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалбата на П. П. с твърдения за проявено спрямо него дискриминационно отношение от страна на министъра на вътрешните работи, изразяващо се определения му по-кратък срок на мисията ЕС - EULEX от 6 месеца, съгласно...