Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационни жалби на и. д. директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. П. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и на М. Т. К. в качеството му на ЕТ Мариян-Киров-78 гр. А., срещу решение 1105 от 24.04.2014 г., по адм. дело 2552/2010 г. по описа на Административния съд Пловдив, с което е изменен по жалба на ревизираното лице ревизионен акт (РА) 160901667 от 23.08.2010 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП гр. П., в частта потвърдена с Решение 808 от 05.11.2010 г. на директора на Д. О. и управление на изпълнението (ОУИ) (сега Дирекция ОДОП) гр. П. при ЦУ на НАП, в частта в която допълнително е начислен ДДС, като същия е намален на 23 424 лв. и лихви в размер на 12 248.51 лв. и е отхвърлена жалбата на ревизираното лице в останалата й част.

Касационният жалбоподател и. д. директор на дирекция ОДОП гр. П. при ЦУ на НАП, обжалва решение 1105 от 24.04.2014 г. по адм. дело 2552/2010 г. по описа на Административния съд Пловдив в частта, в която е отменен ревизионен акт 160901667 от 23.08.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. П.. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че данъка върху добавената стойност следва да се начисли върху получените от шофьорите суми, а не както е приел органа по приходите върху целия реализиран оборот. По делото не е установено, че таксиметровите шофьори, които са предавали парите на ревизираното лице са знаели, че договарят с мним...