Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ Х. Х. Ж. срещу Решение 1179 от 10.05.2014 г., постановено по адм. дело 62/2014 г. по описа на Административния съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против Ревизионен акт (РА) 261200001 от 17.04.2012 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) гр. П., потвърден с Решение 957 от 02.08.2012 г. на директора на Д. О. и управление на изпълнението (ОУИ) гр. П. при Централното управление (ЦУ) на НАП, в частта за отказан данъчен кредит в размер на 33 066.92 лв., ведно с прилежащите лихви; РА 261200001 от 17.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение 957 от 02.08.2012 г. на директора на Дирекция ОУИ гр. П. при ЦУ на НАП, е изменен в частта за определения данък по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2009 г. на 19 399.85 лв., ведно с прилежащите лихви и Х. А. Ж. с ЕТ ХАЖ Х. Ж., е осъден да заплати на Д. О. и данъчно осигурителна практика (ОДОП) (преди Дирекция ОУИ) гр. П. при ЦУ на НАП, сумата в размер на 1 465 лв. по компенсация, представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква се, че съдът не се е произнесъл по новите наведени възражения за нищожност на спорния РА, които са различни от основанията по чл. 129, ал. 3 ДОПК, наведени при първото разглеждане на делото....