Образувано е по касационна жалба на Б. Н. К., от гр. Д., срещу решение 45/30.04.2014 г. по адм. д. 63/2014 г. на Административен съд Добрич. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски. Ответниците по касационната жалба-

началникът на службата по геодезия, картография и кадастър-Добрич, [Фирма 1], В. С. К., Н. Г. Н., Й. Д. Й., И. К. И., М. И. Т., М. Г. Ж. и Д. С. А. не вземат становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

С обжалваното решение съдът е отхвърлил искането на касатора за обявяване на нищожността на изменението на кадастралната карта на гр. Д., с която е извършена промяна на поземлен имот с идентификатор 72624.622.5482.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че изменението на кадастралната карта по отношение на поземления имот е извършено със заповед КД-14-08-Д-932/10.07.2006 г., на началника на службата по геодезия, картография и кадастър - Добрич, когато касаторът не е бил собственик на имота. Актът за извършеното изменение е валиден като изходящ от компетентен орган, в изискуемата форма и при наличието на необходимите реквизити.

Така постановеното решение е материално законосъобразно:

В този аспект съдът е установил релевантните за спора факти и спрямо тях правилно е приложил материалния закон.

От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е вписан като собственик на имота съгласно нотариален акт 46/01.08.2006 г. по нот. дело 308/2006 г., вписан под 66/01.08.2006 г. в службата по вписванията, както и въз основа на последващо вписване в службата по вписванията от 07.12.2011 г. на постановление за възглагане на недвижим имот изх. 10325/07.12.2011 г. по изпълнително дело 20108100400365. Партидата в имотния регистър е открита на 02.08.2006 г., като имотът е описан съобразно цитираните актове с площ от 369 кв. м. С такава площ е описан и имотът по скица 11346/15.08.2013 г., издадена от службата по геодезия, картография и кадастър - Добрич. В скицита изрично са упоменати цитираните актове, създаващи право на собственост за касатора, площта на имота е описана като площ от 369 кв. м, а на сградата-17 кв. м. В издадената скица са описани както заповедта за първоначалното одобряване на кадастралната карта и регистър, а именно РД-18-15/2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, така и заповед КД-14-08-Д-932/10.07.2006 г., на началника на службата по геодезия, картография и кадастър - Добрич за изменение на КК. Последната пък е издадена по искане на праводателя на касатора по цитирания от 2006 г, нотариален акт-молба вх. Д-94-30822/03.07.2006 г. от В. Д. А.. В самия нотариален акт имотът е описан както следва "по нотариален акт с площ от 340 кв м, а по скица от 10.07.2006г, с площ от 384 кв. м.", а в постановлението за възлагане имотът е описан "с площ от 369 кв. м по кадастрална карта". Очевидно е, че при изповядването на нотариалния акт с дата 01.08.2006 г. е приложена скица от 10.07.2006 г., която не отразява извършената в кадастралната карта промяна съобразно заповед КД-14-08-Д-932/10.07.2006 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър - Добрич за изменение на КК. Тази заповед изменя площта на имота на 369 кв. м., а на сградата - от 33 кв. м. - на 17 кв. м. Поради това изводът на първоинстанционния съд за валидно извършена промяна в кадастралната карта, и то с надлежен административен акт, предшестващ придобиването на собственически права на жалбоподателя върху процесния имот, е законосъобразен. В случая, както вече се посочи, ирелевантно е какво е отразено на скицата с дата 10.07.2006, издадена с цел изповядване на сделката съобразно нотариалния акт от 01.08.2006 г. Тази скица, както вече се посочи, не е съобразена с промяната, постановена съгласно заповед КД-14-08-Д-932/10.07.2006 г., на началника на службата по геодезия, картография и кадастър - Добрич за изменение на КК.

Предвид изложеното обжалваното решение не страда от твърдяния в касационната жалба порок-нарушение на материалния закон. Първоинстанционното решение е постановено при правилно прилагане на относимата правна норма, без при постановяването му да са допуснати нарушения на съществени процесуални норми. Поради това като материално и процесуално законосъобразно решението следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 45/30.04.2014 г. по адм. д. 63/2014 г. на Административен съд Добрич. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. Д./п/ Т. Р. Т.Р.