Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив срещу Решение 938 от 09.04.2014г., постановено по адм. дело 2661/2013г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ 131206263/14.05.2013г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 852 от 15.08.2013г. на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика - гр. П. при ЦУ на НАП, в частта, с която за С. Ц. Д. от гр. В. са определени вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) по Кодекса за социално осигуряване (КСО) за периода 2006г. 2010г. в общ размер над 376, 20 лв. до установения размер на задължението от 4 819, 14 лв. и за лихви над 514, 18 лв. до 4894, 03 лв.; са определени вноски за ДЗПО-УПФ за периода 2006г. 2010г. за сумата над 79, 20 лв. до пълния размер на 1 377, 19 лв. и за определените лихви над 90, 97 лв. до 1 218, 89 лв. и за определените вноски за ЗО по ЗЗО за периода 2006г. 2010г. в размер над 710, 02 лв. до 1 709, 01 лв. и лихви над 322, 55 лв. до 916, 59 лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение в атакуваната му част е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че при проведена ревизия по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, в тежест на ревизираното лице е да установи, че доходите му са от дейност, за която то не е длъжно да се осигурява по КСО и ЗЗО. Счита, че в тази им част...