Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Б. в качеството си на родител и законен представител на малолетния А. Р. Б., подадена чрез адв.. К. срещу решение 2734 от 24.04.2014 г. по адм. дело 12013/2013 г. по описа на Административен съд София град/АССГ/.

В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК.

Ответникът директорът на СДВР не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване и от надлежна страна. По същество, като извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и съобрази доводите, изтъкнати в касационната жалба, намира същата за неоснователна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт Административен съд София -град е отхвърлил жалбата на Р. Д. Б. против заповед ЗДС-123/19.11.2013г. на ВНД директор на СДВР . За да постанови решението си съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи (ПИБЛД) и в предвидената от закона форма. Приел е също така, че постановеният отказ е съобразен с разпоредбите на Закона за българските лични документи (ЗБЛД) и ПИБЛД. Пъроинстанционният съд детайлно е анализирал реда за издаването на паспорти и заместващи ги документи, като е приел за законосъобразен отказа на директора на СДВР т. к. в конкретния случай жалбоподателят не е изпълнил задължението си да представи влязло в сила решение на районния съд за издаване на паспорт на лице ненавършило 18г. възраст предвид разпоредбата на чл. 23, ал....