Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/

Образувано е по касационна жалба на И. Н. В. срещу Решение 3029/08.05.2014 г., постановено по адм. дело 13795/2012 г. по описа на Административен съд София град, в частта му, с която са отхвърлени предявените от него искове. Твърди се, че в обжалваната му част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по изложени в жалбата съображения Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част, като се постанови друго, с което се уважат предявените искове или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд..

Ответната страна Министерство на вътрешните работи /МВР/, чрез пълномощника си взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна:

Производството пред Административен съд София град се е развило по исковата молба на И. В. против МВР, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ претендирал да му бъдат присъдени претърпени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт - заповед К-604/27.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 192а от Закона за министерството на вътрешните работи е преместен на длъжност полицейски инспектор V степен в група Териториална полиция на участък Слатина към Първо РУ на МВР при СДВР. За установяване основателността и размера на предявените искове от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства по делото, като са събрани посочените такива от страните. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил своите изводи. С обжалваното решение е уважил частично, като основателен и доказан, предявеният от иск за причинени имуществени вреди и е отхвърлил изцяло този за причинени неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

Правилен е извода на първоинстанционния съд, че ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за имуществени вреди във възприетия размер. Решението в тази му част е правилно и е съобразено със заключението на експертизата по делото. Исковата претенция се основава на твърдяната разлика между реално полученото трудово възнаграждение в период от една година, следващ датата на отменената заповед и това, което би било получено от ищеца на преди заеманата длъжност, която разлика възлиза на сума в размер на 213.45 лева. Размера на полученото в този период обезщетение за временна нетрудоспособност не е предмет на предявения иск, съответно доводите изложени касационната жалба в този смисъл не следва да бъдат обсъждани.

Касационната инстанция намира, че решението е неправилно в частта му, с която е отхвърлен предявения иск срещу Министерството на вътрешните работи за причинени неимуществени вреди. При постановяването му административният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства и кои не. В обжалваното решение е прието, че се претендират неимуществени вреди, произтичащи от отменената заповед на министъра на вътрешните работи, произтичащи от разгласена квалифицирана информация, довела до разкриване на самоличността на ищеца, които вреди не са доказани по основание и размер в хода на делото. Изрично обаче е посочено в исковата молба, че причинените неимуществени вреди произтичат не само от разкриването на квалифицирана информация относно самоличността на ищеца, но и от засягането на личното му и професионално самочувствие, уронване на престижа и доброто му име, пораждането на напрежение в семейството му, невъзможност за професионално развитие, влошаване на здравословното му състояние. Административният съд е отхвърлил предявеният иск изцяло, за претендираната сума от 12 000 лева, без да даде отговор в мотивите си за наличието или не на произтекли вреди с посочения в исковата молба характер в цялост, при липсата на изложение както относно установените фактически положения, така и по приложението на закона към тях, като не е дал отговор на поставените за разглеждане по делото важни и съществени въпроси.

Поради това решението на административния съд в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените превила следва да се отмени и делото да се върне на съда за ново разглеждане в тази част.

Решението не противоречи на материалния закон и следва да се остави в сила в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на изтеклата законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди. Правилно е прието от първоинстанционният съд, че началният момент на забавата за плащане на обезщетение за вреди от незаконни актове на администрацията, съответно на задължението за плащане на законна лихва, е моментът на влизане в сила на решението за отмяна на административния акт, тъй като тогава се счита завършен фактическият състав на имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В този смисъл е приетото по Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. по гр. дело 3/2004 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд, с което съдът се е съобразил.

Разноски за водене на делото не са присъдени от съда с обжалваното решение, при което твърденията за незаконосъобразност на решението в тази му част не следва да се обсъждат. При неприключило производство по делото разноски на страните за настоящата инстанция не следва да се присъждат. Всички направени в производството разноски, включително и тези пред касационната инстанция, върнала делото за ново разглеждане, следва да се съобразят от съда, който се произнася по съществото на спора.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение 3029/08.05.2014 г. по адм. дело 13795/2012 г. по описа на Административния съд София град в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И. Н. В. срещу Министерството на вътрешните работи иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лева, причинени от отменена като незаконосъобразна заповед К-604/27.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда в отменената част.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният от И. Н. В. срещу Министерството на вътрешните работи иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер над 213.45 лв., до претендирания такъв от 2130 лв., както и в частта, с която е отхвърлен иска на И. Н. В. срещу Министерството на вътрешните работи иск за присъждане на мораторна лихва в размер на 477 лева върху обезщетението за имуществени вреди. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. Х. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. К./п/ П. П. П.П.