чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. И. Р., от гр. В., против заповед ЧР-06-46/26.05.2014 г. на министъра на правосъдието, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание

чл. 245, ал. 1, т. 15 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР)

. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта като постановена при съществено нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материално правните норми на ЗМВР

. Моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител-юрк.. М. оспорва жалба и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Жалба е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК и е допустима.

За да се произнесе по съществото на жалбата настоящият състав на Върховния административен съд прие за установена следната фактическа обстановка:

Спор между страните по фактите няма. От приложено по делото писмо от 13.12.2011 г.,издадено от Националния осигурителен институт се установява, че жалбоподателят е упражнил правото си на пенсия по чл. 69 от КСО

- и получава пенсия за осигурителен стаж и възраст от 31.05.2000година.

С оспорената заповед служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР

- когато служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия - по инициатива на органа по назначаване.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и в предписаната от закона форма съгласно изискването на чл. 269 от ППЗМВР

. Заповедта съдържа фактическо и правно основание за издаването й, както и разпоредителна част за заплащане на дължими обезщетения. Същата е постановена и при спазване на предвидените в чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР

процедурни изисквания - по инициатива на органа по назначаването (в случая това е министърът на правосъдието и в съответствие с материално правните предпоставки, предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР отм.

за прекратяване на служебното правоотношение, съгласно който служебното правоотношение на държавния служител се прекратява по инициатива на органа по назначаване, когато е възникнало след като служителят е упражнил правото си на пенсия.

Единственият спор между страните е дали жалбоподателя е освободен от служба по време на отпуск по болест в нарушение на императивната разпоредба на чл. 248 от ЗМВР отм.

.

В подкрепа на възражението си за нарушение на разпоредбата

чл. 248 ЗМВР

жалбоподателят е приложил към жалбата си болничен лист за отпуск поради временна нетрудоспособност 6244800/31.05.2014 година. Така издаденият за датата на връчване на заповедта болничен лист не опровергава материалната законосъобразност на заповедта в хипотезата на

чл. 248 ЗМВР отм.

.Същият въвежда забрана за освобождаване от служба на държавните служители, освен в случаите по чл. 245, ал. 1, т. 1 и 3, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Настоящият случай формално не попада в предвидените от нормата изключения. Въпреки това обаче, поведението на жалбоподателя, на когото с болничен лист е разрешен отпуск и който не уведомил за това работодателя си, нарушава принципа на законност в административния процес (

чл. 4, ал. 3 от АПК

), който изисква добросъвестно и законосъобразно упражняване на правата и свободите.

По делото са представени писмени доказателства - ежедневна ведомост на служителите; докладни записки от служители присъствали на връчване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение; акт за сдаване на длъжност - от които се установява, че на 31.05.2014 година - до момента на връчване на заповедта и подписване на акта за сдаване на длъжността /на 31.05.2014година, 13.10 часа/- Русинов е изпълнявал безпроблемно служебните си задължения, без да заявява, че здравословното му състояние е влошено, респективно че се намира в отпуск по болест.

Предвид изложеното заповедта е законосъобразна, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора следва да се осъди А. И. Р. да заплати на Министерството на правосъдието сумата 150 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание

чл. 172, ал. 2 от АПК

Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. И. Р., от гр. В., против заповед ЧР-06-46/26.05.2014 г. на министъра на правосъдиетоето

ОСЪЖДА А. И. Р., живущ в гр. В., да заплати на Министерството на правосъдието сумата 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща юрисконсулско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Д. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Г./п/ Е. М.

Е.М.