Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С решение 971 от 14.04.2014 г., постановено по административно дело 3913/2013 г., Административен съд - Пловдив е: 1) отхвърлил жалбата на В. Н. К. от гр. А. против решение 365 от 29.11.2013 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане 4603014460/ПР-1263 от 22.07.2013 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което е отказана добавка към пенсията по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), поради липса на безспорни доказателства, установяващи по категоричен начин изискванията на ЗПГРРЛ; 2) осъдил В. Н. К. да заплати на ТП на НОИ сума в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу това решение е подадена касационна жалба от В. Н. К. от гр. А.. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли оспореното съдебно решение да бъде отменено.
Ответникът по касация - директора на ТП на НОИ Пловдив, действащ чрез надлежно упълномощената юрк. К. В.-Минкова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли същата да бъде отхвърлена, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.
С оспореното пред Административен съд Пловдив решение на директора на ТП на НОИ Пловдив е оставена без уважение жалбата на В. Н. К. срещу разпореждането от 22.07.2013 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Касаков е отказано отпускане на добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ, поради това, че не е изпълнен фактическият състав на чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ, защото не е доказано бягството през граница, за което лицето е осъдено, да е по политически причини. При осъщественият административен контрол директорът на РУСО Пловдив е потвърдил разпореждането, като е приел, че липсват безспорни доказателства, установяващи по категоричен начин изпълнение на изискванията на ЗПГРРЛ за отпускане на исканата от Касаков добавка по чл. 9 от същия закон.
В обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт е изложено, че по делото не са представени мотивите на присъдата, с която Касаков е бил осъден на лишаване от свобода заради излизане от границата на страната без разрешение от надлежните органи на властта, а от диспозитива на присъдата не личи престъплението против обществения ред да е извършено при обстоятелства, свързани с политическите убеждения, произход или религиозни вярвания на осъденото лице. Пловдивският административен съд е посочил и, че в представените от Касаков пред административния орган извлечения от досието му в Държавна сигурност не се съдържат категорични и безспорни данни за осъществена спрямо него репресия по политически, религиозни и свързани с неговия произход причини, а такива данни не се установяват и от свидетелските показания. Въз основа на горното първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е носител на правото по чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ.
Този извод не може да бъде споделен. Решението на Пловдивския административен съд е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Постановено е без да се съобразят релевантни за претенцията на оспорващия факти, което е довело до неправилност на преценката за правото му да получава добавка към пенсията на основание чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ. Решаващият съдебен състав от една страна е приложил неправилно разпоредбите на чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ, относими към искането на лицето да му се отпусне претендираната добавка, в редакциите им, обнародвани в ДВ, бр. 29 от 05.04.2005 г. (действащи и понастоящем), а от друга, изводът му, че не е доказано наличието на осъществена спрямо В. К. репресия по смисъла на чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ, е необоснован.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ (изм. и доп. - ДВ, бр. 29 от 2005 г.) създава право на добавка към получаваните пенсии на лицата, осъдени за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата по чл. 1, т. 11. Към 25.03.2011 г. - момента на подаване на заявлението на Касаков за отпускане на добавка, актуалната редакция на разпоредбата на чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ обявява политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и ако са осъдени за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата, при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Т.е. в кръга на лицата по чл. 1, т. 11 (нова - ДВ, бр. 29 от 2005 г.) попадат тези, които са били осъдени за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания. С присъда 26/01.02.1968 г. по наказателно дело 6/1968 г. на Пловдивския окръжен съд жалбоподателят е бил осъден на три години лишаване от свобода, 50 лв. глоба и пет години лишаване от избирателни права, за това, че на 23.11.1967 г. е излязъл през границите на страната в Турция, без разрешение на надлежните органи на властта (престъпление по чл. 275, ал. 1 от НК). Изтърпял е наложеното му наказание лишаване от свобода от 04.12.1967 г. до 05.09.2009 г. в Затвора в гр. Б. дол. Мотивите към присъдата не са запазени (вероятно поради изтичане на срока за съхранението им съгласно правилата за архивиране), но това само по себе си не обуславя извод, че не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ.
Противно на приетото от първоинстанционния съд, по делото категорично и убедително е доказано същественото за изхода му обстоятелство, че бягството през граница, за което жалбоподателя е осъден, е по политически причини, което е едно от кумулативните изискуемите условия за удовлетворяване на искането му до административния орган за отпускане на добавка по чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ към получаваната от Касаков лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По делото е приложено решение 438/25.11.1993 г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация Пловдив. Със същото е приета за изтърпяна репресия по политически причини по смисъла на чл. 1 от ЗПГРРЛ за периода 04.12.1967 г. до 05.09.1969 г. (т. е. времето, през което Касаков е изтърпявал в затвора наложеното му наказание лишаване от свобода за бягството през границата), за която е признато правото на обезщетение на жалбоподателя по реда на чл. 3, т. 1 от ПМС 249/09.12.1992 г., респ чл. 2 чл. 5 от закона. Посоченият административен акт е влязъл в сила, на което основание централната комисия е отказала произнасяне по новото запитване на пенсионния орган от 05.10.2012 г., и следователно не е ревизирана преценката за претърпяна от жалбоподателя политическа репресия. Наличието или не на незаконна репресия е обективен факт, чийто характер не може да бъде третиран по различен начин за целите на обезщетението по чл. 2 от ЗПГРРЛ (каквото е изплатено на касатора) и за целите на добавката към пенсията по чл. 9 от ЗПГРРЛ (която му е отказана), след като и двете разпоредби регламентират незаконната репресия осъден за бягство през границата по политически причини като основание за ползване на правата, предвидени в съответните разпоредби. След като В. К. е бил обезщетен за 21-месечния период, през който е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора по реда на чл. 2-5 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, за същия период му се дължи и добавка към пенсията по чл. 9, ал. 1, т. 4 от закона.
Съдът необосновано е игнорирал от анализа си горното и не е съобразил, че правно и житейски е недопустимо да се признае по официален ред правото на лицето да получи обезщетение за понесени вреди от осъществена спрямо него репресия по политически причини, а същевременно да се отказва реализиране на субективното му право за получаване на добавка към пенсията по чл. 9, ал. 1 от ЗГПРРЛ, при това без да е налице промяна в релевантните факти.
Освен това, от представените още пред административния орган от Касаков извлечения от досието му в Държавна сигурност (рапорт на агент и др.) са видни причините, които са мотивирали жалбоподателя да напусне нелегално страната и да потърси политическо убежище в Турция, и те безспорно са свързани с предпоставките по чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ: произходът му - баща му е невъзвращенец, избягал в Израел през 1948 г., довело до сериозен натиск от силовите структури на властта; религиозните му вярвания ревностен християнин, неприемливо за атеистичната тогава власт; демократичните му политически убеждения, несъвместими с тоталитарното по това време управление на България.
От изложеното явства, че касаторът попада в кръга на лицата по чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ, като осъден за бягство през границата при обстоятелства, свързани с неговия произход, политически убеждения и религиозни вярвания т. е. има качеството на репресирано лице по чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ и е носител на правото по чл. 9, ал. 1, т. 4 от същия закон. В случая са налице писмени доказателства по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗПГРРЛ, че Касаков е претърпял незаконна репресия по политически причини, което обуславя основателността на искането му за отпускане на добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ и наличието на материалноправните предпоставки да се отпусне отказаната му добавка.
Водим от горното настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите на проверяваното решение съображения относно материалната законосъобразност на процесните актове на администрацията. С оглед на това, при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се уважи, като се отмени оспореното с нея решение на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане за отказ да се отпусне добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ, и преписката се изпрати на компетентния административен орган (длъжностното лице по чл. 98 от Кодекса за социално осигуряване, на което е предоставена компетентността да издава разпореждания за отпускане на пенсии и добавки към тях) за ново произнасяне по заявлението на Касаков от 25.03.2011 г. и решаване на въпроса по същество, предвид установеното по-горе.
При този изход на спора претенцията на ответника по касация да му се присъди юрисконсултско възнаграждение е неоснователна и не следва да бъде уважена, а доколкото касаторът не е претендирал присъждане на деловодни разноски, такива не се дължат и нему.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение 971 от 14.04.2014 г. на Административен съд Пловдив по административно дело 3913/2013 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение 365/29.11.2013 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане 4603014460/ПР-1263 от 22.07.2013 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив.
ИЗПРАЩА административната преписка на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, за ново произнасяне по заявление вх. МП-22956/25.03.2011 г. на В. Н. К. от гр. А., съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Г. Г./п/ Н. Г.
Н.Г.