Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на Столична община, против

решение 1325 от 04.03.2014 г. постановено по адм. дело 10580/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което Столична община е осъдена да заплати на В. П. А. обезщетение за претърпени имуществени вреди -направени разходи за лечение и обезщетение за претърпени неимуществени вреди -претърпени физически болки и емоционални страдания, причинени от незаконосъобразно бездействие на служители на общината. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, като предявените искове се отхвърлят изцяло, алтернативно, размера на присъдените неимуществени вреди да бъде намален.

Ответната страна - В. П. А., гр. С., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационна жалба.

Ответната страна Българска телекомуникационна компания АД не се представлява по делото и не взема становище по жалбата.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от легитимирано лице, поради което е допустима.

За да се произнесе Върховният административен съд, в настоящия състав, взе предвид следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от В. П. А. срещу Столична община, с която са претендира сума в размер на 3259, 80 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, направени разходи за лечение и 5000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени физически болки и емоционални страдания. Исковете се основават на твърдяно бездействие на ответника, изразяващо се в неподдържане на тротоар, разположен на негова територия, като не са предприети действия по поддържането му в изправност.

С обжалваното решение административният съд е уважил предявените обективно съединени искове в претендираните размери, като основателни и доказани. Прието е, че исковата молба е подадена от лице с активна процесуална легитимация, съдържа твърдения за вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на административен орган при и по повод изпълнение на административна дейност и разпоредбите на чл. 128, ал. 1, т. 5, чл. 203, чл. 204, ал. 4 от АПК и чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обуславят допустимостта на иска. От съда е дадена възможност да се ангажират доказателства от страните, като са събрани посочените такива. След събирането им решаващият съд е приел за изяснена фактическата обстановка по делото въз основа на която е направил своите правни изводи.

При извършената касационна проверка въз основа на посочените в касационната жалба пороци на решението и при упражняване на правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице и реално причинена вреда, произтичаща от отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка с настъпилата вреда. Гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица чл. 203 от АПК.

Неправилен е извода на съда в обжалваното решение, че в случая е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове за причинени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на ответника да поддръжка в добро състояние уличната мрежа, съответно и тротоарите, в изпълнение на административна дейност.

Съгласно т. 3 на Тълкувателно постановление 2/19.05.2015 г. на ОСС на ГК от ДАС и ОСС на ВАС, делата по искове за вреди, произтичащи от транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на държавата и общините са подсъдни на гражданските съдилища. Несъмнено, улицата, елемент от която е тротоара, от неподдържането на който се основава в исковата молба настъпилото увреждане е елемент от транспортно-комуникационната мрежа на града, транспортно-техническа инфраструктура по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията, която инфраструктура се проектира като улични мрежи и съоръжения чл. 70 ал. 1 от ЗУТ. Собственик на тротоара, като елемент на улицата е съответната община, съгласно чл. 2 от Закона за общинската собственост, за която собственост не съставя акт за общинска собственост чл. 56, ал. 2 от ЗОбС. Доколкото в хода на делото се изложени доводи от ответника, че части от тротоара са собственост на трето лице, то това е предмет на разглеждане по съществото на спора.

Предвид изложените съображения, с оглед естеството на твърдяното от В. А. увреждане и формулираното искане до съда, неправилно сезираният административен съд е приел, че делото му е подсъдно. След като задълженията на общините в случая не сочат на извършването на действия, при или по повод изпълнението на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявеният иск за обезщетение не подлежи на разглеждане по реда на чл. 203 и сл. АПК, визиран от чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Отговорността на общината за причинени вреди при неизпълнение на задълженията й за поддръжка на тротоар - нейна собственост следва да бъде реализирана по общия исков ред, при условията на института на непозволеното увреждане, предявения от Алексиева иск не попада в кръга на визираните от чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК искове за обезщетения, изключени от подведомствеността на гражданския съд за непозволено увреждане. Посочената от ищеца правна квалификация не е задължителна за съда - съдът е този, който следва да определи правното основание на иска, по който е образувано делото, с оглед обстоятелствената част на исковата молба и формулирания петитум. Въведените в исковата молба фактически твърдения и отправените въз основа на тях искания обуславят извода, че възникналата между общината и увреденото лице връзка е облигационна, отговорността на общината е деликтна и се реализира по реда на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а спорът е подсъден на общите съдилища.

Според чл. 218, ал. 2 от АПК допустимостта на обжалваното решение е предмет на касационната проверка, независимо дали този порок е посочен като отменително основание в касационната жалба. Административният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено, като постановено от некомпетентен съд. Делото следва да се изпрати на компетентния съгласно чл. 103 и чл. 105 от ГПК общ съд, а именно - Софийски районен съд.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА

решение 1325 от 04.03.2014 г. постановено по адм. дело 10580/2011 г. по описа на Административен съд София-град. ИЗПРАЩА делото

за разглеждане по подсъдност на Софийски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. Х. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. К./п/ П. П.

П.П.