Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Директора на Д. С. подпомагане Възраждане, подадена срещу решение 2500 от 14.04.2014 г., постановено по адм. дело 412/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че регламентираният в чл. 17 ал. 2 от ППЗСП 14-дневен срок за подаване на молба-декларация след завръщането си от чужбина, е преклузивен, а не инструктивен, както е приел първоинстанционният съд. Счита, че с изтичането на този срок се е преклудирало правото на Д. А. да претендира тази помощ. Касационният жалбоподател прави искане обжалваното решение да бъде отменено с всички законови последници.
Ответникът-Д. А. не е изразил становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно.
Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение състав на Административен съд София-град е отменил Заповед В 670 от 21.11.2013 на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Възраждане", с която е отказано заплащане на еднократна помощ по чл. 17 от ППЗСП
на Д. А. А., от гр. С. ул.Средна гора 71, потвърдена с Решение РД 01-711 от 20.12.2013 на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане", върнал е административната преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Възраждане за ново произнасяне по молба - декларация вх. В в-70 от 01.11.2013 г. на Д. А. А. за предоставяне на еднократна помощ по чл. 17, ал. 1 от ППЗСП
-дневни и квартирни...