Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Р. В. Й. против заповед К- 3239/28.11.2013г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи / ЗМВР отм. във връзка с чл. 230, ал. 2 т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи /ППЗМВР отм. му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, административнопроизводствените правила и целта на закона, тъй като не е допуснал описаните в заповедта нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, уронващи престижа на службата. Моли заповедта да бъде отменена, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния представител юрк.. М. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, Пето отделение, констатира следното:
Жалбоподателят Йорданов е назначен като държавен служител - стажант категория Г в ОД на МВР София.
По повод постъпило в Министерството на вътрешните работи предложение с вх. 24259/26.09.2013 г. от ОД на МВР - София е образувано дисциплинарно производство. Назначена е комисия като дисциплинарно разследващ орган, която да извърши проверка (заповед К- 1629/01.10.2013г. подписана от министъра на вътрешните работи). Комисията събира доказателства и след приемане на обясненията на привлечения към дисциплинарна отговорност установява, че на 10.09.2013г. в гр. С., около 16.00 часа жалбоподателят е предизвикал скандал на бензиностанция на ОМV, находяща се на бул. К. О. 1 и отказал да заплати зареденото от него гориво на стойност 50 (петдесет) лева, оставяйки в залог личната си карта, за която след задържането му при направена проверка в ОДЧ на 07 РУП СДВР, e установено, че същата е обявена от него за открадната още на 25.07.2013г. За извършеното деяние на Йорданов е издадена заповед за задържане за 24 часа в 07 РУП СДВР, като е образувано следствено дело 3049/2013 г. по описа на следствен отдел при СГП, пр. пр.М- 208/2013 г. по описа на СРП, по чл. 325 и 313 от НК.
При тези данни комисията приема, че с описаните действия жалбоподателят Йорданов е нарушил нормите на т. 4, т. 7, т. 8 и т. 13 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед рег. Iз 2013/08.11.2006 г., изменен и допълнен със заповеди рег. Iз -453/22.02.2011 г. и рег. Iз- 3029/01.12.2011 г. на министъра на вътрешните работи, деянието е станало обществено достояние, с което виновно е уронил престижа на службата, поради което предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение( обобщена справка рег. 19110/24.10.2013 г.) В този смисъл е и становището на разследващата комисия с рег. 19634/29.10.2013г. След като се запознава с материалите от проверката, справката, становището, събраните доказателства (обяснения и сведения дадени в хода на дисциплинарното производство от служители на бензиностанцията свидетели на инцидента), министърът на вътрешните работи, издава оспорената заповед рег. К- 3239/28.11.2013г., с която приема, че от страна на жалбоподателя с описаните по - горе действия е извършено нарушение на т. 4, т. 7, т. 8 и т. 13 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поведението на служителя е несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата и съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина, поради което и на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, чл. 228, Т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР налага на Йорданов дисциплинарно наказание уволнение.
При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, стигна до следните изводи:
Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР отм. орган, при спазване формалните изисквания на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР отм. . Заповедта е в писмена форма и в нея са посочени: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага ; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 230 от ЗМВР отм. и чл. 243 и 244 от ППЗМВР отм. процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР отм. , проведено е от дисциплинарно-разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителят е уведомен и му е предоставена възможност да организира защитата си и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно-наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР отм. , при спазване изискванията на чл. 229, ал. 1 от закона - преди налагане на наказанието са приети писмените обяснения на служителя, а в съответствие с нормата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР отм. са събрани и оценени всички доказателства и факти от значение за изясняване на случая.
Оспорената заповед е постановена и след като са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Нарушенията, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са изброени в разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР отм. . Нормата, на която се позовава административният орган, е нарушение по т. 10 от цитирания текст. Според посочената разпоредба наказанието се налага за "извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение". Последното понятие е дефинирано в чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР отм. , който предвижда, че това са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Следователно, за да се приеме, че са налице основания за ангажиране отговорността на жалбоподателя на посоченото основание, е необходимо да се установи, че описаното в заповедта поведение е в нарушение на етичните правила за поведение и уронва престижа на службата. В случая е установено, че жалбоподателят Йорданов отказва да заплати стойността на зареденото от него гориво на бензиностанция на бул. К. О. 1, предизвиква скандал по този повод, а личната карта, която се опитва да остави в залог до плащането на сумата е обявена по-рано за издирване от него като изгубена. Това поведение на жалбоподателя закономерно е квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на т. 4, т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съобразява законосъобразността на действията си, да пази доброто име на институцията и да насърчава гражданите да уважават закона, като дава личен пример за това.
Доводът изтъкнат от жалбоподателя, че с извършеното от него деяние не са настъпили вредни последици и не е нарушил етичните норми за поведение на държавните служители в МВР не се споделя от настоящия съдебен състав. Видно от представените по преписката доказателства - протокол с рег. 2004/29.01.2013 г., Йорданов е запознат срещу подпис с Етичния кодекс за поведение на ддържавните служители в МВР. Това поведение освен наказателноправен, има и нравствен аспект и е морално укоримо, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да дава личен пример в тази насока. Тази негативна морално - етична оценка, заедно с обстоятелството, че извършеното от Йорданов е станало публично достояние несъмнено води до уронване престижа на полицейската институция, дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Деянието на Йорданов съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, което съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР винаги съставлява тежко дисциплинарно нарушение, което има за безусловна последица налагането на най тежкото дисциплинарно наказание уволнение. В този смисъл несъстоятелни са оплакванията на жалбоподателя за несъответствие на заповедта с духа на закона. Разпоредбата на чл. 229 от ЗМВР е спазена.
Поради всичко изложено настоящият състав приема, че предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание са осъществени и дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в рамките на закона. Заповедта е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма на административнопроизводствените, правила, както и на материалноправните разпоредби, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на делото жалбоподателя следва да заплати на МВР 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата Р. В. Й. против заповед рег. К- 3239/28.11.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2., т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2 т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение като служител на МВР.
ОСЪЖДА Р. В. Й. да заплати на Министерството на вътрешните работи разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ Е. М.
В.Г.