Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на областния управител на Софийска област срещу решение 358 от 14.04.2014 г., постановено по адм. дело 890/2013 г. по описа на Административен съд София област, с което по жалба на А. Т. Ч. е отменена заповед СП-25 от 29.07.2013 г., издадена от касатора, за прекратяване на служебното правоотношение между страните на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. О. Ч. не е изразила становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния административен съд, а мотивите му, обосновали отмяната на процесната заповед като незаконосъобразна, изцяло се споделят.

Съгласно чл. 58 от Закона за администрацията, дейността, структурата, организацията на работа и състава на областната администрация се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

В случая касаторът не е имал компетентност в хода на процедурата по съгласуване на намаляването на числеността на администрацията с 10 %, инициирана от МС, да промени длъжностното разписание и да съкрати 6 щатни бройки, преди надлежното приемане на изменението на Устройствения правилник на областната администрация. Това е извършено с ПМС 171 от 23.08.2013 г., съгласно което е налице редукция на числеността на персонала от 56 на 50 бройки, а заповедта е издадена преди това - на 29.07.2013 г., с правно действие от 30.07.2013 година.

Предвид изложеното, правилно същата е била отменена от АССО и решението му следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,...