О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 312

София, 02.10.2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова

Евгений Стайков

изслуша докладваното от съдия Е. С. т. д.№844/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационната жалба на В. Г. Г. срещу решение №69 от 12.01.2016г., постановено по т. д.№3509/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 6 с-в, в частта му, с която е потвърдено решение №745/30.04.2013г. по т. д.№6455/2013г. на СГС, І т. о., VІ-17 с-в.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Сочи се, че през целия период от назначаването на Е. С. за ликвидатор, същата не е изпълнявала никаква дейност като умишлено е забавяла финализирането на ликвидацията на дружеството „Офисни мебели” ООД /в ликвидация/, което обуславя основателността на молбата на касатора за нейното освобождаване като ликвидатор по реда на чл. 266 ал. 4 ТЗ.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя редица материалноправни въпроси относно квалифицирането на установените по делото обстоятелства като важни причини по смисъла на чл. 266, ал. 4 ТЗ за освобождаването и смяната на ликвидатора. В изложението се твърди, че поставените въпроси обуславят допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По делото е депозиран писмено становище от ликвидатора на „Офисни мебели” ООД /л./ –Е. С. С..

С обжалваното пред настоящия състав решение въззивният състав от САС е потвърдил първоинстанционното решение на СГС, с което е оставено без уважение искането на В. Г. Г. с правно основание чл. 266, ал. 4 ТЗ за освобождаване на Е. С. С. в качеството й на ликвидатор на „Офисни мебели” ООД. Въззивният съд е приел, че производството по искането по чл. 266, ал. 4 ТЗ по своята същност е охранително производство, образувано по молба на оправомощено лице по смисъла на чл. 600, т. 1 ГПК, както и че първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 533 ГПК да провери дали са налице условията за издаване на искания акт. Посочил е, че решението на първата инстанция е постановено при изяснена фактическа обстановка, отговаряща на събраните по делото доказателства. Апелативният състав е споделил изводите на първата инстанция, че С. не е извършила действия против интересите на дружеството чрез иницииране на заповедно и изпълнително производство за нейното възнаграждение, поради неизпълненото споразумение от 19.04.2001г. и с оглед обстоятелството, че С. е била процесуален представител на друго дружество. На тази база въззивният съд е приел, че не са налице важни причини по смисъла на чл. 266, ал. 4 ТЗ за освобождаване на ликвидатора и е потвърдил решението на СГС.

С определение от 13.08.2018г. настоящият касационен състав е възобновил производството по т. д.№844/2016г. на ВКС, ІІ т. о., спряно на основание чл. 292 ГПК с определение от 29.12.2016г. до приемане на тълкувателно решение по тълк. дело №5/2015г. на ВКС, ОСГТК.

По своя характер решението на САС в обжалваната му част представлява определение, постановено в охранително производство, с което се потвърждава съдебен акт на първата инстанция за отказ за издаване на подлежащ на вписване охранителен акт. Според чл. 266, ал. 3 ТЗ ликвидаторите се вписват в търговския регистър, което обуславя извода, че освобождаването на ликвидатори по реда на чл. 266, ал. 4 ТЗ също подлежи на вписване. Доколкото в чл. 266, ал. 4 ТЗ е предвидена компетентност като първа инстанция на съда по седалището на дружеството (т. е. съответния окръжен съд), производството по обжалване на решението на окръжния съд за отказ за освобождаване на ликвидаторите се различава от производствата по чл. 25 ЗТРРЮЛСЦ и по чл. 538 ГПК като по отношение на него следва да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 606 ГПК.

В т. 9 от мотивите на Тълк. решение№5/12.07.2018г. по т. д.№5/2015г. на ОСТГК, ВКС, е прието, че съдебният акт на апелативен съд, с който е потвърден отказ на окръжен съд за вписване в регистрите на юридическите лица, не подлежи на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че съображенията в т. 9 от мотивите към посоченото тълкувателното решение са изцяло относими и към необжалваемостта на решението на апелативния съд, с което е потвърден отказ на окръжния съд по седалището на дружеството за освобождаване на ликвидатора по реда на чл. 266, ал. 4 ТЗ. Както е посочено в т. 9 от мотивите към ТР №5/12.07.2018г. по т. д.№5/2015г. на ОСТГК, ВКС, изключението от правилото за необжалваемост на съдебния акт пред ВКС следва да бъде изрично предвидено в закон, какъвто е случая с чл. 18 от Закона за политическите партии и чл. 15 от Закона за вероизповеданията. Доколкото в чл. 266, ал. 4 ТЗ не е изрично предвиден касационен контрол на решението на апелативния съд, с което е отказано освобождаване на ликвидатор и с оглед съображенията, изложени в т. 9 на цитираното тълкувателно решение, следва да се приеме, че касационната жалба на В. Г. срещу решението на САС в частта му, с която е потвърдено решение №745/30.04.2015г. по т. д.№6455/2013г. на СГС, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Мотивиран от горното Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на по касационната жалба на В. Г. Г. срещу решение №69 от 12.01.2016г., постановено по т. д.№3509/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 6 с-в, в обжалваната му част.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на търговската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: