Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осми декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Ч. ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Нели Христозоваизслуша докладваното от председателяД. Ч. по адм. дело № 9334/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Националната агенция за приходите (НАП) против решение № 143/21.07.2021 г., постановено по адм. д. № 96/2021 г. по описа на Административен съд-Кърджали (АС-Кърджали).

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е недопустимо, алтернативно неправилно, като постановено в полза на ненадлежна страна, при допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде обезсилено обжалваното съдебно решение и да бъде прекратено производството по делото, алтернативно иска да бъде отменено като неправилно. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено като разноски от другата страна по спора.

Ответната страна Х. С., редовно призована за съдебно заседание, не се е явила, но е изразила становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение № 143/21.07.2021 г., постановено по адм. д. № 96/2021 г. по описа на АС-Кърджали е осъдена Националната агенция за приходите да заплати на Х. С. сумата 7355,50 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) от незаконосъобразна Заповед №23- 1577/27.03.2020 г., издадена от изпълнителния директор на НАП, ведно със законна лихва върху присъдената сума, считано от 21.01.2021 г. до нейното окончателно заплащане и са присъдени разноски. При постановяване на съдебното решение административният съд е съобразил следните обстоятелства: отмяна с влязло в сила на 21.02.2021 г. съдебно решение на заповед за прекратяване на служебното правоотношение на К. Г., починал на 02.02.2021 г., но след уволнението и до постановяването на съдебното решение е работил само в периода 10.04.2020 г. – 21.04.2021 г., за което е получил възнаграждение в размер на 152,50 лв. При определяне на размера на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл решаващият съд е кредитирал заключението на съдебно-счетоводна експертиза, в което при изчисляването са използвани данните за основната заплата на държавния служител към датата на признаване на уволнението му за незаконно и е приспадната сумата, която е получил като трудово правоотношение от друг работодател след уволнението му. Първоинстанционният съд е приел, че Х. С. като единствен законен наследник на починалия държавен служител има право да получи дължимото му се обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Обжалваното съдебно решени е валидно като постановено от законен състав на компетентен съд.

Неоснователно е касационното оплакване за недопустимост на атакувания съдебен акт. АС-Кърджали се е произнесъл по процесуално допустим осъдителен иск, предявен от лице, твърдящо, че има право да получи определена парична сума от ответната страна – юридическо лице, за което се твърди, че е задължено да заплати търсеното обезщетение.

Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. Тази нормативна уредба създава специален ред за обезщетение за вреди, причинени на държавни служители, чието служебно правоотношение е прекратено със заповед, която бъде отменена от съда, като определя дължимото обезщетение по вид и размер. Обезщетението е парично, поради което представлява вземане т. е. имуществено право, което по общите правила на Закона за наследството подлежи на наследяване ако е възникнало към датата на откриване на наследството, респективно е част от наследствената маса. В случая К. Г. е починал след влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение. Следователно за за него е възникнало правото на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, което е независимо и отделно от личното му и ненаследимо правото да иска да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност (чл. 122 от ЗДСл). Х. С. като негова наследница има право да предяви иск за защита на това имуществено право, което е част от наследството на К. Г. независимо от липсата на възможност да се упражни правото по чл. 122 от ЗДСл.

В случая Х. С. е поискала да бъде осъдена НАП за сумата 7355,50 лв. заедно със законната лихва и съдът е бил длъжен да разгледа тази претенция и да даде правна квалификация на предявения осъдителен иск, съобразявайки се с обстоятелствата, описани в исковата молба. В диспозитива на обжалваното съдебно решение АС-Кърджали правилно е определил, че тази сума представлява обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. В титулната част на съдебния акт е посочен процесуалния ред, по който подлежат на разглеждане исковите производства пред административните съдилища, а именно чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща специалният закон – чл. 124 от ЗДСл. Обсъждането на чл. 6, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата за вреди (ЗОДОВ), за да се обоснове възможността да се наследяват правото на обезщетение за имуществени вреди не е съвсем прецизно, но е в резултат на препращането към този закон от чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените случаи. Обсъждането на норми от ЗОДОВ не означава, че решаващият съд е разгледал иск по чл. 1 от ЗОДОВ, поради което и всички съображения в тази насока, изложени в касационната жалба не кореспондират със съдържанието на обжалваното съдебно решение и не съставляват основания за неговото обезсилване или отмяна.

Допълнително следва изрично да бъде посочено, че въпрос по същество, а не по допустимостта на спора е доколко ищецът действително притежава твърдяното от него парично вземане и доколко ответникът е длъжник за това вземане.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е процесуално допустимо и АС-Кърджали е разгледал процесуално допустим осъдителен иск, който правилно е квалифицирал като иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.

При тази правна квалификация на предявения иск е напълно неоснователно и оплакването в касационната жалба относно допуснато съществено процесуално нарушение при определяне на местната подсъдност с аргументи относно мястото на увреждането и териториалната структура на администрацията на НАП.

При напълно изяснена фактическа обстановка, административният съд е обосновал законосъобразни правни изводи. Не е налице спор относно размера на обезщетението, което К. Г. е имал право да получи след отмяната с влязло в сила съдебно решение на заповедта, с която незаконосъобразно е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в НАП. Правилно първоинстанционният съд приема, че държавният служител има право на обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в определения размер. Неоснователно е оплакването в касационната жалба относно размера на обезщетението, който е определен от АС-Кърджали съобразно събраните по делото доказателства. Възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност не е елемент от фактическия състав, от който се поражда правото на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, а поради липса на такова, законосъобразно решаващият съд е допуснал съдебна експертиза за установяване на относимите факти, включително и размера на основната заплата на държавния служител. При правилно разпределение на доказателствената тежест в исковия процес първоинстанционният съд обосновано е приел от фактическа страна, че Х. С. като наследник на К. Г. има право на обезщетението, което той е придобил при влизане в сила на решението за отмяна като незаконосъобразна на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение. С предявяване на иска с правно основание чл. 104, ал. 2 от ЗДСл тя е демонстрирала действия по приемане на наследството, поради което при липса на данни за доброволното изпълнение на възникналото задължение за заплащане на обезщетение, обосновано първоинстанционният съд го е присъдил заедно със законната лихва.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на АС-Кърджали е валидно, допустимо и правилно и на са налице предвидените в чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК основания за неговото обезсилване, респективно отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

По водене на делото пред касационната инстанция Х. С. е направила разноски в размер на 700 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени от бюджета на НАП независимо от направеното възражение за прекомерност. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора, поради което и не са налице осолвания за неговото намаляване до минималния размер, както се иска с касационната жалба.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 143/21.07.2021 г., постановено по адм. д. № 96/2021 г. по описа на Административен съд-Кърджали.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, съд. адрес: гр. Пловдив, ул. „Скопие“ № 106 да заплати на Х. С., съд. адрес: гр. Кърджали, ул. „С. С. № 20, адв. Д. сумата 700 (седемстотин) лева, разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Донка Чакърова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Е. М. п/ Емил Димитров