Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на министъра на вътрешните работи против решение 6592 от 16.05.2014 г., постановено по адм. д. 1410/2014 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

О. С. М. Банков, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е обявил нищожността на заповед К-6753/20.06.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 192а от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм. и предложение 10550/14.06.2013 г. е прекратено действието на заповед К-2519/05.03.2013 г., с която С. М. Б., разузнавач в група Издирване и имуществени престъпления на сектор Противодействие на криминалната престъпност към отдел Криминална полиция при ОД на МВР гр. С. е преместен на длъжност полицейски инспектор в участък Полиция - Изток към РУП Пазарджик при ОД на МВР Пазарджик.

За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалвана заповед К-6753/20.06.2013 г. е издадена от министъра на вътрешните работи в нарушение на чл. 130, ал. 2 от АПК и при липса на компетентност за издаването й по аргумент от същата норма. Посочено е, че спорът относно законосъобразността на заповед К-2519/05.03.2013 г. е бил приет за разглеждане от Върховния административен съд, който факт е бил известен на министъра, при когото е подадена жалбата на Банков на 07.03.2013 г., поради което е направен извод,...