Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Н. М. Е. от гр. С. против решение 7222 от 27.11.2014 г. по адм. дело 5564 по описа за 2014 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против решение РО-294 от 09.05.2014 г. на Директора на ТП на НОИ София град.

Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО и на Договора между Р. Б. и Руската федерация за социална сигурност като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София град е оспорил касационната жалба в писмена защита.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.

За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София град е решение РО-294 от 09.05.2014 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София град и потвърденото с него разпореждане 212-00-5662-5 от 04.11.2013 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, с което на Н. М. Е. от гр. С. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по съображение за неизпълнение на условието по чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО.

На основание чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди...