Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от ЕТ АЛОЕ 97 В. И., със седалище и адрес на управление гр. Б.д, ул. "Радовиш" 1, чрез процесуалния му представител адв. Р. И., срещу решение 664 от 22.04.2013 г. по адм. д. 900/ 2012 г. по описа на Административния съд Благоевград, с което е отхвърлен иска на ЕТ АЛОЕ 97 В. И., срещу Националната Здравноосигурителна каса София, за заплащане на имуществени вреди в размер на 11 719.05 лв., мораторна лихва върху главницата в размер на 8 897.11 лв. и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. В жалбата са изложени твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи - касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноските по делото, съобразно чл. 10, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Ответникът по делото Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е взел становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че като съдът е отхвърлил исковата претенция е постановил правилно решение, поради това, че предвидената в чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), давност е изтекла.

Върховният административен съд трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявеният от ЕТ АЛОЕ 97 В. И., иск, с правно основания чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу НЗОК за заплащане на имуществени вреди в размер на 11 719.05 лв., мораторна лихва върху главницата в размер на 8 897.11 лв. и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претенцията за обезвреда се основава на обявената нищожност на Решение РД-УС-04-12 от 17.01.2005 г. на УС на НЗОК, в частта му, въвеждаща 8% отстъпка от пределната цена на лекарствените продукти, заплащана частично от НЗОК.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в резултат на прилаган нищожен административен акт, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е неоснователен, тъй като от доказателствата по делото не се установявало наличието на кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на исковата претенция. Приел е, че не е налице хипотезата на предварително установена незаконосъобразност (нищожност) на административния акт с влязло в законна сила съдебно решение, а в хипотезата на установяване в съдебно производство на нищожност на нормативен акт, както и че е изтекла петгодишна погасителната давност, позовавайки се на Тълкувателно решение 3/ 22.04.2005г. по т. гр. д. 3/ 2004г. на ОСГК на ВКС. Приел, че в процесния случай, доколкото вредите са настъпили от прогласен за нищожен административен акт, давността е започнала да тече от датата на постановяването на акта 17.01.2005 г. и е изтекла на 17.01.2010 г. Исковата молба е заведена в деловодството на съда с вх. 2040 от 27.12.2012 г., поради което петгодишният давностен срок за погасяване на претендирането от ищеца вземане за имуществени вреди е изтекъл.

Първоинстанционният съд е приел, че дори да се приеме, че давността не е изтекла, е налице неоснователност на претенцията, съгласно нормата на чл. 195 АПК. Подзаконовия нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, в случая 06.06.2012 г., а претенцията е за период преди отмяната на акта и на това основание е неоснователна, защото съдебното решение няма обратно действие. Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

В конкретната хипотеза се претендира обезщетение за имуществени вреди причинени от действието на прогласен за нищожен нормативен акт. Съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие. С него не се премахват породените от акта правни последици от датата на неговото издаване, а от деня, в който съдебния акт влезе в сила и за в бъдеще, защото по силата на закона, съдебното решение има действие само занапред. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК тъй като подзаконовият нормативен акт се счита за отменен от деня на влизане на съдебното решение за отмяната му в сила. В случая Решение РД-УС-04-12 от 17.01.2005 г. на УС на НЗОК, в частта, въвеждаща 8% отстъпка от пределната цена на лекарствените продукти, заплащани частично от НЗОК, е обявено за нищожно с влязло в сила на 06.06.2012 г. съдебно решение на петчленен състав на ВАС, поради което правилно съдът е приел, че претенцията на ищеца е неоснователна тъй като е за период преди прогласяване на решението на УС на НЗОК за нищожно.

Правилни по принцип са съжденията на съдът, че доколкото вредите са настъпили от прогласен за нищожен административен акт, погасителната давност тече от датата на постановяването на акта. Това обаче е вярно само в хипотезата на обявяване на нищожност на индивидуалнен и общ административен акт. В случая е обявена нищожност на подзаконов нормативен акт и по аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК, погасителната давност започва да тече от влизане на съдебното решение в сила. Наред с това настоящият състав намира още, че по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да се претендират вреди от отменен/прогласен за нищожен нормативен акт и само на това основание претенцията за обезвреда е неоснователна.

С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника за присъждане на разноски по делото, следва да му бъдат присъдени в размер на 450 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 664 от 22.04.2013 г. по адм. дело 900/ 2012 г. по описа на Административен съд Благоевград. ОСЪЖДА

ЕТ АЛОЕ 97 В. И., ЕИК 101073543, със седалище и адрес на управление: гр. Б.д, ул. Радовиш 1, представляван от В. З. И. да заплати на Националната здравноосигурителна каса София разноски в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ж. П./п/ И. А.а Й.К. особено мнение на съдия И. А.а:

Не съм съгласна с решението на мнозинството от съдебния състав. Съображенията ми са следните: Не могат да бъдат споделени мотивите, изложени от административния съд относно действието на съдебното решение, с което е прогласена нищожността на нормативния административен акт. Както нищожният индивидуален административен акт, така и нищожният общ административен акт, а и нищожният подзаконов нормативен акт не пораждат желаните

правни

последици. Актът, макар и фактически да съществува в правната действителност, не може да произведе

валидни правни

последици.

Тълкуването, направено на чл. 195, ал. 2 от АПК от административния съд в конкретния случай е превратно, в резултат на което е формирал неправилния и незаконосъобразен извод, че правните последици при отмяна на подзаконов нормативен акт и при обявяването му за нищожен са с еднакъв режим. Разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от АПК гласи : Правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение.Редакцията на посочената разпоредба, действително може да остави впечатлението, че законодателят е искал да предаде правни последици и на нищожния подзаконов нормативен акт.

Считам, че не това е била волята на законодателя, като аргумент в подкрепа на извода си намирам в следното: В чл. 195, ал. 1 от АПК е визирано, че подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, т. е. налице е уреждане на действието на съдебното решение само при

отменен

подзаконов нормативен акт. Недопустимо е според мен приложението на тази разпоредба да се разширява по тълкувателен път. От друга страна, извличам аргумент и от чл. 22 от Закона за Конституционния съд, в който е предвидено уреждането на възникналите

правни последици

само от актовете, обявени за неконституционни( ал. 4 вр. с ал. 2 от чл. 22), но не и от актовете, чиято нищожност е обявена от Конституционния съд (ал. 3 от чл. 22).

Принципно положение е, че нищожният административен акт, бил той и подзаконов такъв, не е способен да породи валидно правно действие, поради което обявяването му за нищожен със съдебно решение само премахва привидното му съществуване в правната действителност.

Следователно, обявеното за нищожно Решение РД-УС-04-12 от 17.01.2005 г. на УС на НЗОК в частта му въвеждаща 8% отстъпка от пределната цена на лекарствените продукти, заплащани частично от НЗОК е нищожно още към момента на приемането му, поради което не е могло да породи валидни правни последици още от този момент.

Съгласно чл. 46, ал. 1 от приложимия за процесния период Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2005г., НЗОК изготвя общи условия за сключването на договори с аптеки за отпускане на лекарствени продукти от лекарствения списък на НЗОК.

Включването в общите условия на тези договори за процесния период и на клаузта, възпроизвеждаща решението на УС на НЗОК, което е прогласено за нищожно, води според мен и до нищожност на съответната клауза от тези договори.

Нищожността на посочената клауза не води обаче до нищожност на целия договор, тъй като по аргумент от чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, хипотеза втора, може да се предположи, че сделката би била сключена и без посоченената нищожна клауза.

Фактическият ефект от привидното действие на посоченото решение на УС на НЗОК , възпроизведено в договора с аптеката е, че аптеката не получава заплащане на определените в лекарствения списък на НЗОК пределни цени на отпуснатите и отчетени през процесния период лекарствени продукти, до които НЗОК напълно или частично ги заплаща, а с 8% по малко от определените цени.

Следователно, в резултат на съвкупност от действия на НЗОК - издаване на нищожното решение за 8%-та отстъпка и включването му в общите условия на договорите с аптеките, ищецът през процесния период е получил по-малко приходи от определените с нормативния акт, какъвто е лекарственият списък на НЗОК, приложение към НРД, т. е. претърпял е вреда.

Същественият въпрос, който се поставя тук според мен е, по кой ред, ищецът следва да защити интересите си - по общия исков ред, като иска точно изпълнение на сключения с НЗОК договор (при липса на нищожната клауза) или по реда на ЗОДОВ, претендирайки пропуснатите приходи, като обезщетение за претърпени вреди от действията на НЗОК. За да се определи реда за защита следва да се прецени правоотношението, възникнало между НЗОК и аптеката-ищец.

В мотивите на тълкувателно постановление 5 от 21.06.2007 г. на ВАС по т. д.3/2007 г. е прието, че страните по правоотношението между НЗОК и собствениците на аптеки, възникнало по силата на двустранно подписаните договори, не са равнопоставени, като в това правоотношение НЗОК действа в качеството на административен орган, а не като субект на гражданското право.

Тези мотиви са основание за определяне на възникналото правоотношение между ищеца и НЗОК като административно, а не като облигационно. Порочните действия на НЗОК - издаването на нищожния акт и възпроизвеждането му като клауза в общите условия на договорите, сключвани с аптеката през процесния период, са основание за ангажиране на отговорността на административния орган по реда на ЗОДОВ.

Административният съд не е обсъдил възражението на ответника, че ищецът е сключил на добра воля договора, но аз считам за необходимо да се спра и на това възражение.

Сключването на договорите от ищеца с НЗОК означава единствено и само, че ищецът е желаел възникването на правоотношение с НЗОК. Ищецът обаче не е могъл да влияе върху съдържанието на договорите, тъй като както се посочи по-горе, съгласно чл. 46, ал. 1 от НРД (2005г.), НЗОК изготвя общите условия за сключване на договори с аптеките, поради което, ищецът не е могъл да договаря условията по договорите. Следователно, съдържанието на договорите не е зависело от волята на ищеца. Според мен, ако се възприеме становището, че със сключването на договора, ищецът сам се е поставил в положение да търпи последствията от изпълнението на нищожната клауза, то следва, че всички порочни индивидуални административни актове, издадени по инициатива ( по волята) на граждани или юридически лица, при отмяната им не могат да се преценяват като вредоносни за тези лица, тъй като именно те са инициирали издаването им.

Считам за неправилен и извода на първоинстанциониня съд, че е изтекла погасителната давност за целия процесен период. На първо място, възражението за давност на ответника НЕ Е за целия исков период, а за ЧАСТ ОТ НЕГО, а давността не се прилага служебно. От друга страна, в конкретния случай, вредата не е възникнала еднократно, а във връзка с всяко отчитане от аптеката пред НЗОК, респективно заплащане от последната на продадените от аптеката лекарства от лекарствения списък на НЗОК за съответния период. Необходима е конкретна преценка от съда на възражението за погасителната давонсто за всеки един от периодите в рамките на процесния, за които това възражение е направено, каквато в случай липсва.

По изложените съображения преценявам решението на административния съд за неправилно, поради което считам, че то следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав за произнасяне по възражението на ответника за изтекла погасителна давност.

Дал особеното мнение:

съдия И. А.а