Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. С. срещу решение 41 от 22.05.2014 г. по адм. д. 2/2013 г. по описа на Административен съд - гр. С.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

О. Й. Г. П. от гр. С., чрез процесуалния си представител адвокат Балджийски, моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в отговор от 30.06.2014 г. Претендира присъждането на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С решение 41 от 22.05.2014 г. по адм. д. 2/2013 г., Административен съд - гр. С. е отменил изцяло решение Ра - 4926 от 10.12.2012 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. С., отменил е потвърденото с това решение разпореждане Ра 4083 от 29.09.2012 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при Териториално поделение на НОИ - гр. С. и е върнал преписката на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. С. за произнасяне по оспорването на разпореждане Ра-4356 от 12.10.2012 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при Териториално поделение на НОИ - гр. С..

Така постановеното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е решение Ра - 4926 от 10.12.2012 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. С., с което е потвърдено разпореждане Ра 4083 от 29.09.2012 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при Териториално поделение на НОИ - гр. С., а по отношение на разпореждане Ра-4356 от 12.10.2012 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при Териториално поделение на НОИ - гр. С., е прието, че същото е влязло в законна сила и не подлежи на обжалване.

С разпореждане Ра 4083 от 29.09.2012 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при Териториално поделение на НОИ - гр. С., на основание чл. 98, ал. 1, чл. 72 и чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО е отменено разпореждане 45 от 21.08.2009 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при Териториално поделение на НОИ - гр. С.. С последното на Й. Г. П. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване при условията на чл. 98, ал. 7 КСО, считано от 16.01.2007 г. до 02.01.2009 г. С разпореждане Ра 4083 от 29.09.2012 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при Териториално поделение на НОИ - гр. С., е прието, че експертно решение 0141 от 16.01.2007 г. на ТЕЛК Обща гр. С. е отменено от НЕЛК с експертно решение 0811 от 09.09.2010 г. и е върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване, но лицето, служебно повикано на 21.03.2011 г., на 14.06.2011 г. и на 27.07.2011 г., не се е явило на преглед.

Предвид оспорването на тези обстоятелства от жалбоподателката, включително и на известие за доставяне с баркод ИД РS 7500 00ОЕS Q, съдът е постановил определение от 08.04.2014 г., по силата на което е изискал от РЗИ - гр. С., в качеството му висшестоящ орган на РКМЕ - гр. С., представяне на оригинала на цитираното известие, както и доказателства относно връчване на съобщения за явяване на преглед 21.03.2011 г., на 14.06.2011 г. В отговор на така изисканите доказателства е представен оригинала на известие за доставяне с баркод ИД РS 7500 00ОЕS Q, а в писмо изх. РД-29-1275 от 16.04.2014 г. на Директора на РЗИ - гр. С. изрично е посочено, че в медицинското експертно досие на лицето няма други известия. От оригинала на представеното известие е видно, че като адрес на Й. Г. П. е вписано: гр. С., ул.(ж. к)........ 520 Д -114, а след подписа на получател няма данни кое лице е положило подписа, респ. получило пощенската пратка. При така събраните доказателства, съдът е направил правилен и обоснован извод, че след отмяна на ЕР на ТЕЛК от НЕЛК и връщане на медицинското досие за ново произнасяне от ТЕЛК - гр. Л., жалбоподателката не е била уведомявана, поради което не се е явила за освидетелстване пред цитираната комисия.

По делото не е било спорно, че след отменителното решение на НЕЛК липсва произнасяне на ТЕЛК - гр. Л.. В мотивите към обжалваното решение, позовавайки се на разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 3 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, съдът е приел, че производството по експертизирането на Пенева пред ТЕЛК - гр. Л. не е приключило, тъй като съгласно цитирания текст от наредбата, дори и при неявяване на лицето, ТЕЛК е задължена да изиска служебно първичната медицинска документация от личния лекар и да вземе решение само по документи, без преглед на лицето.

Като доказателство по първоначалното дело е било прието експертно решение 187 от заседание 16 от 25.01.2012 г. на ТЕЛК по Общи заболявания при МБАЛ - гр. С., с което на Пенева, считано от 20.01.2012 г. е призната 59 % трайно намалена работоспособност за срок от три години. Върху цитираното експертно решение е поставен печат на Столична РЗИ влязло в сила на 27.01.2012 г.. Действително производството пред ТЕЛК - гр. С. е инициирано от Пенева с молба-декларация с вх. 19933 от 25.11.2011 г. за първично освидетелстване, а не за преосвидетелстване поради изтичане на срока на последното експертно решение. Освен това в него липсва произнасяне относно периода 16.01.2007 г. 01.01.2009 г. Но настоящият тричленен състав на Върховния административен съд съобразява в тази връзка, че относно този период производството пред ТЕЛК - гр. Л. не е приключило, а наред с това към датата на постановяване на разпореждане Ра 4083 на ръководителя на Пенсионно осигуряване при Териториално поделение на НОИ - гр. С. - 29.09.2012 г., с което е отменено разпореждане 45 от 21.08.2009 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при Териториално поделение на НОИ - гр. С. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, наличието на инвалидност над 50 % вече е доказана с влязло в сила ЕР на ТЕЛК - гр. С.. От съдържанието на решение Ра-4926 от 10.12.2012 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. С. става ясно, че цитираното експертно решение на ТЕЛК - гр. С. му е било известно, тъй като го е коментирал в мотивите.

Съгласно чл. 71 КСО, лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време.Според чл. 72 КСО, пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.

От съдържанието на цитираните текстове се налага извода, че правното основание за получаване на пенсия за инвалидност е загубата на работоспособността в размер на 50 и над 50 на сто, а не самото експертно решение на органите на експертизата на работоспособността, което е само удостоверителен документ.Така законово регламентираното право на пенсия не може отпадне с неизпълнение от страна на пенсионера на съдържащото се в подзаконов нормативен акт чл. 14, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, задължение за информиране на органите на НОИ за промяна на адреса.

От съдържанието на решение Ра - 4926 от 10.12.2012 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. С., в частта му относно разпореждане Ра-4356 от 12.10.2012 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при Териториално поделение на НОИ - гр. С. и се налага извода, че е налице противоречие между мотивите на административния акт и т. 2 от диспозитива. В мотивите са изложени общи съображения за недобросъвестност на лицето по отношение на органите на ТЕЛК - гр. С. и ТП на НОИ - гр. С., в резултат на които съждения е направен извода, че и двете разпореждания (включително и разпореждане Ра-4356 от 12.10.2012 г.) са правилни и законосъобразни, поради следва да бъдат потвърдени, а жалбата оставена без уважение. Но в т. 2 от диспозитива е посочено, че разпореждане Ра-4356 от 12.10.2012 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при Териториално поделение на НОИ - гр. С. е влязло в законна сила и не подлежи на обжалване. Освен това в мотивите към решение Ра - 4926 от 10.12.2012 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. С. е отразено, че разпореждания Ра 4083 от 29.09.2012 г. и Ра-4356 от 12.10.2012 г. са били връчени на Пенева на 17. 10. 2012 г. чрез Д. И. Д. братовчед. Но по делото е налице удостоверение от 04.01.2013 г., издадено от от длъжностно лице при Р. Л. С. Община, от което се установява, че от 18.09.2008 г. лицето е с адресна регистрация в гр. С.. Не са спазени изискванията на чл. 61, ал. 3 АПК. Дори връчването от 17.10.2012 г. да бъде прието за редовно, пред вид посочването при подаване на заявление вх. 7410 от 27.03.2007 г. за отпускане на пенсия на адреса в с. К.о и неуведомяването на ТП на НОИ - гр. С. за адреса в гр. С., то не може да бъде прието, че разпореждане Ра-4356 от 12.10.2012 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при Териториално поделение на НОИ гр. С. е било връчено на Пенева, тъй като в обратната разписка са посочени Ра-4082 от 29.09.2012 г. и Ра-4083 от 29.09.2012 г.. Видно от административната преписка разпореждане Ра-4082 от 29.09.2012 г. е за възобновяване на спряното административно производство, а разпореждане Ра-4083 от 29.09.2012 г. е първото коментирано в тези мотиви разпореждане.

Предвид изложеното следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че пенсионерката не е била надлежно уведомена за разпореждане Ра-4356 от 12.10.2012 г. и към датата на подаване на жалбата й до Директора на ТП на НОИ гр. Т. 12.11.2012 г., не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 КСО 14 дневен преклузивен срок. Това е така, тъй като тя следва да се счита уведомена за това разпореждане с получаването на поканата за доброволно изпълнение, която е получена на 09.11.2012 г., видно от щемпела на куриерската фирма.

По принцип настоящият тричленен състав на Върховния административен съд споделя изложените от първоинстанционния съд съображения за добросъвестност на Пенева при получаване на осигурителното плащане, но тъй като по разпореждане Ра-4356 от 12.10.2012 г. предстои произнасяне на Директора на ТП на НОИ - гр. Т., както и с оглед разпоредбата на чл. 118, ал. 1 КСО, подробни съображения в тази насока не се излагат.

Стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на решение Ра - 4926 от 10.12.2012 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. С. и отменяйки го изцяло, решаващият състав на Административен съд - гр. С. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, своевременно направеното и доказано по размер искане, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на ответницата се присъжда сумата 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 41 от 22.05.2014 г. по адм. д. 2/2013 г. по описа на Административен съд - гр. С..

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ - гр. С. с адрес гр. С., ул. Ц. Ш. 5 да заплати на Й. Г. П. от гр. С., ж. к. Зона Б-18, бл. 6, ет. 1, ап. 1 сумата 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. М. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Р. П./п/ Н. Г.

И.В.