Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби, подадени от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) и от С. Л. Д. от гр. П., против решение 2971 от 07.05.2014 г., постановено по адм. дело 228 по описа за 2014 г. на Административен съд София - град, с което ЕР на НЕЛК 0855 от зас. 122 от 24.11.2011 г. е отменено в частта за определената ТНР в размер на 86 % и преписката е върната за ново произнасяне съобразно дадените указания по прилагането на закона.

В касационната жалба, подадена от Националната експертна лекарска комисия, са изложени доводи за неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на Наредбата за медицинската експертиза и за нарушения на съдопроизводствени правила.

В касационната жалба, подадена от С. Л. Д. от гр. П., са изложени оплаквания за противоречия със закона.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба на Националната експертна лекарска комисия и за процесуална недопустимост на касационната жалба на С. Л. Д. от гр. П..

За да се произнесе, Върховният административен съд взе предвид следното:

1. По касационната жалба на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК):

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София град е експертно решение (ЕР) на НЕЛК по вътрешни болести 0855 от зас. 122 на 24.11.2011 г., с което ЕР на ТЕЛК за белодробни заболявания при СМБАЛИФЗ Д-р Т. ЕООД В. Т. 1350 от зас. 134 от 19.09.2011 г. е отменено в частта за определената степен 93 на сто на трайно намалена работоспособност (ТНР) на С. Л. Д. и вместо това е определена степен на ТНР 86 на сто.

С постановеното решение Административен съд София град е уважил жалбата и е върнал преписката на НЕЛК за ново произнасяне, след като е обосновал извод за издаване на оспореното експертно решение в нарушение на материалноправната норма на чл. 63, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Съдът се е позовал на заключението на назначената допълнителна комплексна съдебно-медицинска експертиза, съгласно което НЕЛК следва да определи поотделно степента на трайно намалена работоспособност, както за отстранения бъбрек, така и за започналата бъбречна недостатъчност на единствения останал бъбрек, който вече не е в състояние да компенсира бъбречната функция (ч. 9, р. ХХ, т. 2.2.1 и ч. 9, р. ХХ, т. 5.2 от Приложение 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ). При определяне на краен процент ТНР над 90 на сто НЕЛК следва да се произнесе и по потребността от чужда помощ (чл. 68, ал. 1 от НМЕ).

Неоснователни са изложените в касационната жалба на НЕЛК доводи за нарушения на материалния закон и на съдопроизводствени правила.

Обжалваното съдебно решение е постановено по реда на чл. 226 от АПК при повторно разглеждане на жалбата, след като с решение 17425 от 21.12.2013 г. по адм. дело 7257 / 2013 г. Върховният административен съд е отменил предишното постановено от същия съд решение 2687 от 22.04.2013 г. по адм. дело 1406 / 2012 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. В отменителното касационно решение е прието, че делото е останало неизяснено относно процента ТНР за бъбречните заболявания на С. Д. и дали се следва процент ТНР и по двете отправни точки от Приложение 1 към НМЕ (ч. 9, р. ХХ, т. 2.2.1 и 55 % по ч. 9, р. ХХ, т. 5.2). Отговорът на тези въпроси е от съществено значение за определяне на крайния процент ТНР, което от своя страна има решаващо значение за въпроса дали НЕЛК следва да преценява необходимостта на освидетелстваното лице от чужда помощ съгласно чл. 68, ал. 1 от НМЕ, с което е свързано основното оплакване в жалбата. При определяне на крайния процент ТНР вещите лица не са включили определения процент 30 за хирургичното заболяване по ч. 8, р. V, т. 1 от Приложение 1 към НМЕ. При новото разглеждане съдът следва да постави допълнителни въпроси на вещите лица или да назначи допълнителна или разширена експертиза, която да даде заключение по въпросите относно процента ТНР за бъбречните заболявания на лицето, включително по въпроса дали следва да се определи едновременно процент ТНР по ч. 9, р. ХХ, т. 2.2.1 и по ч. 9, р. ХХ, т. 5.2., или приложението на едната отправна точка изключва приложението на другата, както и да се даде заключение относно крайния процент ТНР съобразно Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти Приложение 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, при включване на хирургичното заболяване на лицето.

В изпълнение на дадените указания при новото разглеждане на делото Административен съд София град с определение от 17.01.2014 г. е допуснал допълнителна разширена съдебно-медицинска експертиза, която е дала заключение, че по част 9, раздел ХХ, т. 2.2.1 (загуба или отпадане на един бъбрек при увреден единствен бъбрек, но с компенсирана бъбречна функция при болестна находка в урината) от Приложение 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ следва да се определи степен на ТНР 50 %, а по част 9, р. ХХ, т. 5.2 (хронична бъбречна недостатъчност в умерена степен) от същото приложение 55 %. При съобразяване на определената степен 30 % ТНР за хирургическото заболяване и останалите заболявания на лицето крайната степен на ТНР възлиза на 95 % съгласно Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти (Приложение 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ). На основание чл. 68, ал. 1 от НМЕ при степен на трайно намалена работоспособност (степен на увреждане) над 90 на сто ТЕЛК и НЕЛК се произнасят и по потребността от чужда помощ.

Предвид изложените съображения следва да се приеме, че оспореното експертно решение е издадено в нарушение на материалния закон в частта относно определената степен на ТНР за бъбречните заболявания и крайната степен на ТНР. Като го е отменил и е постановил изпращане на преписката на НЕЛК за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания, Административен съд София град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. 2. По касационната жалба на С. Л. Д. от гр. П.:

С обжалваното решение подадената от С. Л. Д. жалба е изцяло уважена, като оспореният административен акт е отменен в частта за определената крайна степен на ТНР и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне относно степента на ТНР за бъбречните заболявания, крайната степен на ТНР и необходимостта от чужда помощ.

Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК правото на касационно обжалване принадлежи на страните, за които съдебното решение е неблагоприятно. За касатора С. Л. Д. не е налице правен интерес да обжалва решението, с което подадената от него жалба е уважена изцяло. Преценени в съвкупност, приетите за установени обстоятелства по спора и постановеното съдебно решение не засягат по неблагоприятен начин правата и интересите на касатора. Мотивите към съдебното решение не се ползват със сила на присъдено нещо и не подлежат на обжалване отделно от диспозитива. Въпросите във връзка с правото на пенсия за изцяло неотносими към спорния предмет.

Касационната жалба е процесуално недопустима и на основание чл. 215, т. 3 от АПК като подадена на 28.05.2014 г. след изтичане на преклузивния 14-дневен срок по чл. 211. Видно от приложеното съобщение, преписът от обжалваното решение е бил връчен на страната на 13.05.2014 г. и 14-дневният срок е изтекъл на 27.05.2014 г. (присъствен ден).

По изложените съображения касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство - да се прекрати.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

О. Б. Р. касационната жалба на С. Л. Д. от гр. П. против решение 2971 от 07.05.2014 г., постановено по адм. дело 228 по описа за 2014 г. на Административен съд София - град и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

ОСТАВЯ В СИЛА решение 2971 от 07.05.2014 г., постановено от Административен съд София - град по адм. дело 228 по описа за 2014 г.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в прекратителната му част с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Р. П./п/ Н. Г.

Р.П.