Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Металик АД гр. С. З. чрез пълномощника си юриск. Ц. С. срещу решение 2863/12.11.2013 г., постановено по адм. дело 798/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение към ЕАД 11BG002002H0005743/20012011 от 27.11.2012 г., изх. М47-496-2/27.11.2012 г. на началника на МП Варна запад за променен деклариран тарифен код на внесени от Китай стоманени безшевни тръби и са определени публични държавни вземания антидъмпингово мито в размер на 18 409.06 лв. и ДДС 3 681.81 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът при постановяване на решението си е нарушил чл. 205 ЗМ, както и неправилно не е кредитирал събрани и допуснати в хода на съдебното производство доказателства. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на акта на митническия орган за претарифиране на внесените стоки. Иска се и присъждане на сторените разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение. По делото е депозирана молба от юриск. Съйкова с характер на писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба началникът на МП Варна запад в депозирано по делото писмено становище от юриск. Л. С. я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Първоинстанционният съд правилно е установил и изложил в решението си фактическата обстановка по делото. При нея съдът е установил, че при деклариране на процесните стоки безшевни стоманени тръби вносителят Металик АД е посочил следните тарифен код 73043992 99. При подаване на ЕАД 11BG002002H0005743/20012011вносителят е представил само фактура, опаковъчен лист и коносамент. Установено е, че митническият орган на основание чл. 78 от Регламент 2013/92 (чл. 84 ЗМ) е извършил повторна проверка на декларацията и при нея е изискал представяне на допълнителни доказателства, като вследствие на това жалбоподателят е представил анализен сертификат с химичния състав на внесените стоки и въз основа на него митническият орган е извършил претарифиране на стоките за стоките с допълнителен код 73043180 30 с допълнителен код А999. Съдът, както и митническите органи са се позовали на Регламент 926/2009 г., който изисква антидъмпинговите мерки да се прилагат в зависимост от производителя на съответните стоки, а не на вносителя (доставчик) на същите. Затова с оспорения пред съда митнически акт решение е определено мито 39, 2 %, вместо 27, 5 %, както е поискал вносителя на процесните стоки. Прието е, че в списъка към цитирания регламент не фигурира вносителят на стоките Т. Н.-Пайп Ко ЛТД, както и посочените две други дружества. Съдът е приел, че тежестта на доказване кой е производител на стоките е жалбоподателя, тъй като той претендира по-благоприятно тарифиране, но доказателства относно този факт не били представени. В този смисъл съдът е потвърдил извършеното тарифиране на процесните стоки от митническите органи. Обжалваното решение е правилно.

Неоснователно касаторът възразява, че липсва компетентност на органа, издал оспорения пред съда акт. Неоснователността на това възражение е вследствие неправилно възприемане на извършения от митническите органи последващ контрол съгласно чл. 78 от Регламент 2913/92. В случая митническите органи са извършили повторна проверка на декларацията, както правилно е приел и съда, поради което неправилно касатора сочи процедурата на последващия контрол на декларирането, при която не се проверяват самите стоки.

Не отговаря на истината и твърдението за допуснати от митническия орган нарушения по чл. 19 ЗМ, нито че към момента на декларирането митническите органи са разполагали с необходимите данни за изчисляване размера на публичните задължения при декларирането. Установено е по несъмнен начин, че едва при поискване от митническите органи по реда на извършената от тях проверка на декларирането, касаторът е представил анализен сертификат на внесените стоки с информация за химичните свойства на процесните тръби.

Оспореното пред Варненския административен съд решение на началника на МП В. З. е издадено след проверка на декларацията, която видно от текста на чл. 78 пар. 3 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/ се различава от последващия контрол на стоката. Именно поради това нормите от ЗМ, регламентиращи последващия контрол на стоките, на които касаторът се позовава /чл. 84в ЗМ, изискващ издаване и връчване на заповед за възлагане, чл. 84к ЗМ, предвиждащ провеждането на заключително обсъждане с проверяването лице, чл. 84л ЗМ относно съставянето на писмен констативен доклад/, в случая са неприложими. Поради същата причина не намира приложение и разпоредбата на 84б, ал. 2 ЗМ, според която компетентността на звеното за последващ контрол се определя по адреса на управление. Проверката на декларацията по чл. 78 пар. 2 МК се извършва след вдигане на стоките с цел установяване на истинността на данните в нея. Съгласно пар. 3 на чл. 78 МК, когато повторната проверка на декларацията или последващият контрол установят, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. Именно поради това и на основание чл. 30 ППЗМ, според който компетентен е митническият орган, пред който е възникнал проблемът, изискващ вземане на решение, законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.

Както е прието в мотивите на оспореното решение, спорът между страните е относно правилното тарифно класиране на стоката, предмет на вноса. Доколкото правилата за класиране на стоките са приложимо право, то грешката при посочването на тарифната позиция попада в приложното поле на чл. 78, пар. 3 от МК. В този смисъл е и приетото от СЕС в т. 56 от неговото решение с дата 14.01.2010 г. по съединени дела C - 430/08 и C - 431/08, а именно: Така, посоченият член 78, параграф 3 МК не провежда разграничение между грешките или пропуските, които могат да бъдат поправени, и тези, които не могат. Изразът неверни или непълни данни трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща както фактическите грешки или пропуски, така и грешките при тълкуването на приложимото право. Неоснователен е и доводът на касатора, че митническият орган е нарушил разпоредбата на чл. 205, ал. 1 ЗМ. Според цитираната норма митническите органи изчисляват размера на митните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, в момента, в който те разполагат с необходимите елементи, и го вписват в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което е вземане под отчет. Според чл. 1, пар. 1 от Регламент 926 от 24 септември 2009 г. на Съвета се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на безшевни тръби от желязо или стомана, с кръгло напречно сечение, с максимален външен диаметър 406, 4 mm и максимална стойност на въглеродния еквивалент (CEV) 0, 86 съгласно приетите от Международния институт по заваряване (IIW) формула и химичен анализ, с произход от Китайската народна република и понастоящем класирани в кодове по КН, които са изброени. Безспорно е установено по делото, че при подаването на ЕАД не са били представени анализни сертификати с химическия състав на внасяните тръби, въз основа на които може да се определи стойността на въглеродния еквивалент. Поради това, те са изискани с писмо изх. М 47 496/06.11.2012 г., връчено на дружеството на 08.11.2012 г., и са представени на митническия орган на 16.11.2012 г., видно от приложеното по делото придружително писмо /л. 65/. Следователно, към момента на декларирането митническият орган не е разполагал с вички необходими данни, за да определи размера на митните сборове.

Във връзка с материалната незаконосъобразност на оспорения административен акт спорът между страните се свежда до това дали допълнителният код по ТАРИК е А 950, отнасящ се до други, оказали съдействие дружества, изброени в приложението, за които антидъмпинговото мито е 27.2 %, или е А 999 за всички други дружества и антидъмпингово мито 39.2 %. Законосъобразен е изводът на съда, че е било в тежест на жалбоподателя да докаже, че процесната стока е произведена от производител, посочен в списъка на оказалите съдействие производители, за които се определя допълнителен код по ТАРИК е А 950. Събраните доказателства и доказателствени средства не обосновават категоричен извод за това, че стоката е произведена от сочения от жалбоподателя производител, фигуриращ в списъка, а именно - Tianjin Pipe (Group) Corporation (TPCO). Не се оспорва, че износител е Tianjin North Pipe Trade Co. Ltd, което се превежда на български език като Търговия с тръбни материали Бейшун ООД гр. Т.. Според вещото лице Бейшун означава северен, а не е название на населено място. Това дружество видно от представените договори и фактури е закупило стоката от Tianjin Steel Pipe Group Co Ltd. Както е посочило вещото лице, след проверка в търговския регистър се установява, че в областта Тиенцзин има регистрирани няколко производители, които са обединени в холдинг. Не се посочва обаче, че продавачът Tianjin Steel Pipe Group Co Ltd е част от фигуриращото в списъка към регламента Tianjin Pipe (Group) Corporation (TPCO). В тази връзка настоящият съдебен състав съобразява и приетото от ВАС, първо отд. в решение от 27.11.2014 г. по адм. д. 2245/2014 г. , а така също и приетото в решение от 02.12.2014г. по адм. д. 1988/14г. от ВАС, Първо отд. по идентичен правен спор между същите страни.

Що се отнася до документите за наблюдение, издадени от Д. Р.е, лицензиране и контрол към МИЕТ, по отношение на тях следва да се приеме, че не обвързват митническите органи при определяне на тарифната позиция.

С оглед на така изложените съображения решението на Варненския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лв.

Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение

2863/12.11.2013 г., постановено по адм. дело 798/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, ОСЪЖДА

Металик АД със седалище и адрес на управление: гр. С. З., кв. Индустриален да заплати на МП В. З. юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Е. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Р./п/ В. П.

М.Р.