Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно порцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от началник Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ" Видин към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" срещу решение № 97 от 27.09.2011 г. по адм. д. № 154/2011 г. на Административен съд Видин, с което е отменена издадената от него заповед № РД -14-12-1264/10.05.2011 г. за наложени на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/ принудителна административна мерка : спиране от движение за срок от шест месеца чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на лек автомобил "Ф. Т.", с рег. № ВН 4330 ВК, собственост на И. Ц. К. и определено място за домуване на спряното от движение МПС охраняем паркинг на "А. В." АД. Подробни съображения се излагат в жалбата.
Ответната страна не е взела становище в настоящото производство.
Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът е установил, че е издаден акт за установяване на административно нарушение на Ц. К. А. за извършено нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗАвтПр за това, че водачът не притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на РБългария, или лиценз за извършване на международен превоз на пътници - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, на когото е връчена и заповедта за налагане на принудителната административна мярка и че като доказателство към преписката са приложени писмени обяснения на пътници с посочени имена, всеки от който потвърждава, че е заплатил на водача Ц. К. А. сумата 100 евро за да бъде превозен до Германия, Берлин. Посочено е, че не са представени доказателства за съобщаването на заповедта на жалбоподателя, не са изпълнени дадените указания на административния орган да установи, че извършеният превоз на пътници е срещу заплащане.
За да отмени оспорената заповед съдът е приел, че не се установява от административната преписка и от събраните по делото доказателства, с годни доказателствени средства, извършването на превоз на пътници от жалбоподателя срещу заплащане. Съдържащите се в административната преписка писмени обяснения от пътниците в автомобила не са дадени и приети по съответния процесуален ред, установен в чл. 44 АПК. Пътниците в автомобила са трети неучастващи в производството лица, тъй като не са адресати на акта, нито се засягат от него, поради което установяваните от тях факти и обстоятелства следва да бъдат снети по реда на чл. 44 АПК - чрез изискване на сведения от тях, които да бъдат дадени пред административния орган или определен от него служител, да бъдат подписани от лицата и приподписани от административния орган или неговия служител. В случая обясненията на които се е позовал административния орган, не са оформени в предвидената в чл. 44, ал. 2 /при писмени обяснения/ и ал. 3 /при устни обяснения/ форма и не е установено да са дадени пред административния орган или негов служител. Направен е извод, че административният орган не е установил относимите обстоятелства с предвидените в АПК доказателствени средства приложими в административното производство и въпреки дадените на основание чл. 171, ал. 4 АПК указания в тази насока, не е ангажирал доказателства и в съдебното производство. Решението е правилно.
Правилни са изводите на съда, че фактическите обстоятелства даващи основание за налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед, не са установени по надлежен ред, съобразно изискванията на чл. 44 АПК. Освен, че сведенията не са приподписани от администратнивния орган или от определен от него служител, административният орган не е разяснил на лицата, неучастващи в производството, че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели.
В съдебното производство пред административния съд, въпреки дадените указания, административният орган като ответник по делото, не се е възползвал от процесуалната възможност да разпита пред съда като свидетели лицата които са дали сведения, поради което правилно съдът е приел, че не е доказал с надлежни доказателствени средства предпоставките за налагане на оспорената принудителна административна мярка.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че не е следвало да се спази разпоредбата на чл. 44 АПК. Неоснователно е позоваването на разпоредбата на чл. 41, ал. 2 АПК, която има предвид възможността на страна в административното производство да иска чрез административния орган от неучастващи в производството граждани и организации да представят заверени от тях копия на намиращи се в тях собствени или чужди документи, имащи значение за случая. Този процесуална възможност принадлежи на страната в административното производство, а не на административния орган, чрез когото се прави искането и в случая не са били налице документи, които да бъдат изискани. Противно на твърденията в жалбата, нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е свръзано с доказването с надлежни доказателствени средства, че са се осъществили обстоятелствата дали основание за налагане на принудителната административна мярка и води до незаконосъобразност на оспорения пред съда акт.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97 от 27.09.2011 г. по адм. д. № 154/2011 г. на Административен съд Видин. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Н./п/ Л. П. П.Н.