Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „А”ЕООД против Решение №1150/11.08.09г. по адм. д. 415/09г. по описа на Административен съд – Пловдив, с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 240800731/18.12.08г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – С. З., потвърден с Решение № 105/12.02.09г. на Директор на Дирекция "О”ЕООД против РА № 240800731/18.12.08г. на ТД на НАП-С. З., потвърден с Решение № 105/12.02.09г. на Д”ОУИ” относно допълнително начислен ДДС в размер на 4565, 49лв. и лихва в размер на 515, 27лв.

АС-Пловдив е приел, че законосъобразно е определен допълнителен размер на дължимия ДДС, защото за „А”ЕООД като комисионер, за когото са настъпили предпоставките на чл. 127, ал. 2, т. 2 от ЗДДС не е издал данъчни фактури на „В”ЕООД и не е начислил ДДС за данъчни периоди 01.02.08г. – 29.02.08г., 01.03.08г. – 31.03.08г. и 01.04.08г. – 30.04.08г. Така постановеното съдебно решение е неправилно.

Съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 127, ал. 1 от ЗДДС когато данъчно задължено лице (комисионер/довереник) доставя стоки или услуги от свое име и за чужда сметка, се приема, че лицето е получило и предоставило стоките или услугите.

В конкретния случай дори и да се приеме, че „А”ЕООД в изпълнение на договора от 26.11.07г. е действал за сметка на „В”ЕООД при сключване на договори с „С”ЕООД, Консултантска къща „А”ООД, „ЕС БИ ГРУП”ЕООД и „АДМ инженеринг”ОООД, дружеството не е доставяло стоки или услуги на трети лица, а е получател на услуги. Следователно не е изпълнена основаната хипотеза на чл. 127, ал. 1 от ЗДДС комисионерът да извършва доставки на стоки или услуги, при която вече са...