Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 46 ал. 1 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ).

Образувано е по касационна жалба на А. Ю. С., гражданин на Русия, срещу решение № 67 от 23.09.2009 г. по адм. дело № 3372/2009 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № ЗДМ-934/14.09.2007 г. на директора на Дирекция "Миграция", за отнемане право на постоянно пребиваване в Р. Б. на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Поддържа се твърдение, че обжалваното решение е издадено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и се иска отмяната му.

Административният орган не е взел становище в настоящото съдебно производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да отхвърли първоначалната жалба, административният съд правилно е приел, че е налице материалноправното основание по чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, (ред. ДВ бр. 52 от 2007 г.), действаща към момента на издаване на оспорената заповед. Съгласно разпоредбата, отнемането на правото на пребиваване на чужденец в Р. Б. се налага, когато се установи, че чужденецът не е пребивавал на територията й през предходната календарна година най-малко 6 месеца и един ден. Този фактически извод е направен на базата на справка в информационните масиви на МВР, от които се установява, че лицето е напуснало страната на 21.10.2002 г. през ГКПП А. С. и се е завърнало обратно по същия начин на 11.06.2007 г., т. е. след почти 5 годишно отсъствие.

Привилно е прието, че органът не е допуснал...