Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С. Л. Г. от гр. С. срещу разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Правилника за състезателните и трансферните права на Българската федерация по баскетбол (наричан по-долу "Правилника"), с която се предвижда заплащане на обезщетение за състезател-подрастващ, сключил договор за спортна подготовка и квалификация, при преминаване в друг клуб по време на срока на договора. Правилникът е приет на Общо събрание на Българската федерация по баскетбол (ОС на БФБ) от 30.01.1996 г., изменен и допълнен с решения на ОС от 30.09.1999 г., 18.04.2001 г., 27.06.2002 г., 09.05.2003 г., 15.09.2004 г., 17.10.2005 г., 10.10.2006 г., 29.09.2009 г., 17.11.2010 г. и 20.09.2011 година. Развити са съображения, че оспореният нормативен административен акт създава първична правна регламентация на задължение, което не е уредено в Закона за физическото възпитание и спорта, в Правилника за прилагане на ЗФВС и Наредба № 3 от 18.06.1999 г. за статута на лицата, участващи в тренировъчната и спортно-състезателната дейност, и за трансфер на състезателните права.

Ответникът – Българската федерация по баскетбол, сдружение с нестопанска цел, рег. по ф. д. № 9045 от 1991 г. на СГС - ФО, със седалище и адрес на управление гр. С., чрез упълномощения адвокат И. В., в писмени бележки излага доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна - министърът на физическото възпитание и спорта, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. П., оспорва жалбата като недопустима и неоснователна, и моли производството да бъде прекратено.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита, че жалбата е недопустима поради липсата на правен интерес. По същество дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага отхвърлянето й.

Върховният административен съд, в състав на шесто отделение счита жалбата за допустима като подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт....