Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от кмета на район „Северен” - община П. против решение № 2006/23.09.2013 г. по адм. д. № 2710/2012 г. на Административен съд – Пловдив, ХІІІ състав. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. При обосновани фактически констатации съдът неправилно е приел, че процесните две постройки попадат в имот, собственост на държавата, като не е взел предвид допълнителното заключение на вещото лице. Съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗОС, съгласно която за изрично посочените обекти, не се съставя акт за общинска собственост. Кадастралната карта не е титул за собственост. Оспорва решението и в частта за разноските, които счита за прекомерни. Иска решението да бъде отменено.

Ответникът по жалбата - И. М. П., чрез адв. Ю. К. и адв. Н. К., оспорва доводите в касационната жалба. Намира решението за правилно, поради обоснованата преценка на съда, че община П. не е собственик на имота, който ползва ответника. Претендира разноски по делото съгласно представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост на касационната жалба. По същество счита същата за неоснователна. За процесния имот не е съставен акт за общинска собственост. В хода на съдебното производство е установено, че имотът, за който е издадена процесната заповед, попада в терен, частна държавна собственост.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на И. М. П., от гр. П., заповед № 12РД09-380/14.08.2012 г. на кмета на район „Северен”, община П.. Съдът е приел за неоснователно възражението за нищожност на заповедта, която е издадена от кмет на район „Северен”, а не от кмета на община П.. Но въз основа на доказателствата по делото е обосновал извод за незаконосъобразност на заповедта поради липсата на една от предпоставките за издаване на заповед по чл. 65 от ЗОС - ответникът не е доказал собствеността си върху поземления имот, върху който са разположени посочените в заповедта постройки. Посочил е в мотивите, че по кадастралната карта на гр. П. поземленият имот е заснет като държавна собственост. Съгласно допълнителното заключение на вещото лице е налице грешка по отношение на южната граница на имота. Но до отстраняването на тази грешка по съответния законов ред, имотът следва да се счита държавна собственост.

Решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.

Фактите по делото са подробно изяснени. Въз основа на доказателствата съдът е установил, че в имот, находящ се между кв. 6 и кв. 11 по плана на СИЗ ІІІ-та част на гр. П., западно от Карловски надлез, са разположени две леки стопански постройки – метален гараж и метална постройка с предназначение - работилница, които И. М. П. държи без правно основание. С. П. не твърди да има разрешение за поставяне на временен обект, нито договор за наем с община П.. Поддържа становище, че е налице установен режим на заварени отношения и издаването на разрешение не е необходимо. Не е спорно по делото, че за имота, върху който са разположени двата метални павилиона, не е съставен акт за общинска собственост. Назначената по делото техническа експертиза дава заключение, че за територията, върху която попада имота, предмет на процесната заповед, са изработени кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед № 57/03.02.1973г. По регулационния план едната постройка - гараж, попада в ПИ 284, който е отреден за улица, а втората постройка - работилница, попада в имот без планоснимачен номер, също отреден по регулация за улица. Тези твърдения са видни и от представената от вещото лице скица № 2, на която са нанесени двете постройки. Постройките попадат в отреждане за улици, за които регулационният план не е приложен. По кадастралната карта на гр. П. двете постройки попадат върху ПИ ИД 56784.505.126, вписан като собственост на държавата. В допълнителната техническа експертиза вещото лице е посочило, че по отношение на южната граница на този имот, където попадат постройките, е налице грешка в кадастралната карта .

Различното отразяване на поземления имот, върху който са поставени процесните две постройки, по действащите към момента планове, налага сравнителен анализ на значението и действието на регулационния план, одобрен със заповед от 03.02.1973 г. и на кадастралната карта на гр. П. с извършеното в нея попълване от 2003 г. Предназначението на кадастралната карта е да отрази действителното фактическо положение на имотите за местоположение, граници и размери. Кадастралната карта само констатира действителното фактическо положение и не създава, респ. отнема права. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКИР кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на страната, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установения от закона ред, а съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗКИР основните кадастрални данни са:идентификатор; граници, отделени с геодезическите координати на определящите ги точки; площ, трайно предназначение; начин на трайно ползване; адрес за поземлените имоти; идентификатор, очертание на сградата, застроена площ, брой етажи, предназначение, адрес за сградата и съответно идентификатор, местонахождение, етаж и предназначение за самостоятелни обекти в сградата и т. н. От посоченото легално определение на кадастъра и от вида на кадастралните данни следва, че кадастралната карта има информативно значение и от тази гледна точка фактът дали и как даден имот е отразен в кадастралната карта, няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права. От това следва, че дори и имотът да не е заснет в кадастралната карта, то с оглед на нейното информативно значение това не може да се отрази върху притежанието на вещни права на страните .

Одобряването на регулационния план за процесната територия е извършено при действието на Закона за плановото изграждане на населените места и на Правилника за неговото прилагане, които са отменени с влизане в сила на ЗТСУ отм. от 01.06.1973 г. В § 8 от ППЗПИНМ са посочени всички видове градоустройствени планове, изработвани при действието на този закон и един от тях е регулационния план. Разпоредбата на § 30 от ППЗПИНМ дефинира два вида регулационни планове с различно предназначение - уличнорегулационни и дворищнорегулационни. Предвид заключението на вещото лице, процесните постройки са в обсега на уличнорегулационния план, поради факта, че попадат в отреждане за улица. Съгласно § 63, ал. 4 и ал. 6 от ППЗПИНМ заповедите за одобряване на уличнорегулационни планове се съобщават от народния съвет с поставена на видни места обява и влизат в сила от деня на обнародването им. С влизане в сила на заповедта имотите се считат отчуждени за уличнорегулационни мероприятия.

От това следва, че още от 1973 г. въз основа на изработения и одобрен регулационен план за територията, върху която попада процесния имот, той е бил отчужден и е станал държавна собственост. Съгласно чл. 2, т. 4 от Закона за общинската собственост /в сила от 01.06.1996 г./ по силата на закона за общинска собственост са обявени незастроените парцели и имотите в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство.

Посочените разпоредби са определящи по отношение на вида на собствеността върху процесния имот. От тях следва, че въз основа на осъщественото отчуждаване на поземления имот за мероприятия на уличнорегулационната мрежа теренът, върху който са разположени процесните постройки, е станал общинска собственост. Липсата на акт за общинска собственост не променя установените факти по делото поради това, че същият има само констативно значение. Неправилното му отразяване като държавна собственост по кадастралната карта на гр. П. не се отразява на придобитото право на собственост на общината. Като е приел обратното, административният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което решението му следва да бъде отменено. Поради пълното изясняване на спора по същество, делото следва да бъде решено от касационната инстанция.

Подадената от И. М. П. жалба срещу заповед № 12 РД 9-380/14.08.2012 г. на кмета на район „Северен” - община П., е неоснователна. Доказателствата по делото установяват, че той осъществява държане върху две постройки, находящи се в имот, общинска собственост, без правно основание. Твърдението му, че е налице заварено положение и не е необходимо разрешение за поставяне на постройките, не отговаря на изискванията на чл. 56 и сл. от ЗУТ, както и на § 17 от ПР на ЗУТ. Изградените от касационния жалбоподател временни постройки не са били узаконени по предвидените от закона способи и между страните няма сключен наемен договор за общинския имот. От това следва, че жалбоподателят владее имота без основание и издадената заповед за изземването на имота е правилна.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2006/23.09.2013 г. по адм. д. № 2710/2013 г. на Административен съд – Пловдив, ХІІІ състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. М. П., от гр. П., ул. ”В. Л." № 103, ет. 9, ап. 74, срещу заповед № 12 РД 09-380/14.08.2012 г. на кмета на район „Северен”, община П..

ОСЪЖДА И. М. П., от гр. П., ул.”В. Л." №103, ет. 9, ап. 74, да заплати на община П. сумата от 150 лева /сто и петдесет лв./ възнаграждение за юрисконсулт. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. Х. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. К./п/ С. Б. Ц.Й.