Производството е по чл. 132, ал. 2, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 36, ал. 1, вр. с чл. 171, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Образувано е по жалба на Е. М. Р. от гр. С. срещу решения № 4.7. и № 4.8. по Протокол № 39 от заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 15.10.2009 г., с които на основание чл. 171, ал. 1 ЗСВ А. Б. И. и С. П. С., прокурори в Софийска градска прокуратура, са назначени на длъжност "заместник на административния ръководител - заместник - градски прокурор" на Софийска градска прокуратура. Жалбоподателката поддържа оплаквания за незаконосъобразност на оспорените решения поради допуснати съществени нарушения на административнопоризводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Като пороци на актовете се сочат неспазване на изискването на чл. 193 ЗСВ и на чл. 47 от Наредба № 1 от 19.12.2007 г. относно реда и организацията по провеждане на конкурси за назначаване, повишаване в длъжност и преместване на съдия, прокурор и следовател (наричана по-надолу за краткост „Наредбата”, обн., ДВ, бр. 2/8.01.2008 г.), незаконосъобразно проведено гласуване и липсата на мотиви за проведения избор. Въз основа на изложените в депозирани писмени бележки доводи жалбоподателката чрез пълномощника й по делото – адв.. Н. моли оспорените решения да бъдат отменени и преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне.
Ответникът - ВСС чрез процесуалния си представител – юрк.. К., оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна.
Заинтерсуваните страни - А. Б. И. и С. П. С. не изразяват становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Застъпва становището, че решенията на ВСС са законосъобразни и не са налице претендираните основания за отмяната им.
Върховният административен съд, в настоящия състав констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото й, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
С оспореното решение на ВСС по Протокол № 39 от заседанието му, проведено на 15.10.2009 г., на основание чл. 171, ал. 1 от ЗСВ А. И. и С. С. са назначени на длъжност "заместник на административния ръководител – заместник - градски прокурор" на Софийска градска прокуратура. Видно от представената административна преписка, производството по приемане на решението е проведено при спазване на правилата, установени в ЗСВ, Наредбата и Процедурата за назначаване на административни ръководители и техни заместници (извън лицата по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗСВ), наричана по-долу за краткост Процедурата.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата ВСС е обявил на 30.07.2009 г. свободните бройки за административните ръководители и заместниците на административните ръководители в Прокуратурата на Р. Б., сред които са посочени 2 щатни бройки за длъжността "заместник на административния ръководител - заместник - градски прокурор на Софийска градска прокуратура”. В регламентирания 14-дневен срок от датата на публикуване на обявения конкурс заявления за заемане на процесната длъжност са подали жалбоподателката Е. Р., Н. Н. и А. С., съответно с вх. № 96-01-1451/13.08.2009 г.; № 96-01-1426/06.08.2009 г. и № 96-01-1425/06.08.2009 г. В указания срок с вх. № 96-01-1441/12.08.2009 г. и № 96-01-1439/12.08.2009 г., на основание чл. 38, ал. 3, т. 6 ЗСВ, вр. с чл. 40, ал. 2 от Наредбата, административният ръководител - градски прокурор на Софийска градска прокуратура е внесъл предложение за назначаване на заинтересуваните страни А. И. и С. С. на вакантните длъжности. В изпълнение на чл. 42, ал. 3 от Наредбата, на 08.09.2009 г. е публикуван Списък на допуснатите и недопуснати кандидати за заемане на свободните бройки за длъжността "административен ръководител" и "заместник на административния ръководител" в Прокуратурата на Р. Б., публикувани в електронната страница на ВСС на 30.07.2009 г. В списъка за Софийска градска прокуратура като допуснати кандидати, които отговарят на условията за заемане на длъжността, фигурират изброените участници в конкурса – прокурорите Илиев, Стойчев, Русинова, Неделчев и Стефанов.
След проведено от Комисията по предложенията и атестирането на ВСС, на основание чл. 196, т. 5 от ЗСВ и по реда на глава V-та от Наредбата атестиране, кандидатите са запознати с резултатите от същото и с предложението за комплексна оценка, която за жалбоподателката и за заинтересуваните страни е определена като "много добра". Видно от приложения по делото единен формуляр за комплексна оценка, Русинова го е подписала без възражения. Липсват допуснати нарушения, водещи до неправилно определяне на оценките на страните по делото, което би обусловило незаконосъобразност на проведения избор. При определянето на броя точки, формиращи оценъчния резултат в изготвената за нуждите на конкурса документация са отразени конкретни мотиви, обуславящи дадените точки за всеки отделен кандидат.
На 15.10.2009 г. на свое редовно заседание ВСС е приел решение, с което на основание чл. 30, ал. 1, т. 10 и чл. 207, ал. 1 от ЗСВ е определил на кандидатите положителна комплексна оценка от атестацията с максималната степен "много добра". След проведени дискусия по кандидатурите и таен избор с бюлетини по отделно за всяка от 2-те обявени щатни бройки, при получен резултат от 20 гласа за А. И. и 19 - за С. С. срещу 1 в полза на Е. Р. и 0 за А. С. и Н. Н., ВСС е назначил Илиев и Стойчев на съответната длъжност (т. 4.7. и т. 4.8.). Протоколът от заседанието, в който са обективирани обжалваните решения, съдържа всички данни от проведените гласувания - брой на отсъстващите членове, начало и край на избора, брой на намерените при отваряне на кутията пликове и извадените от тях бюлетини, липсата на празни пликове и недействителни бюлетини, отчитане на резултата от гласуването и обявяването му. Съставлявайки официален документ, цитираният протокол е годно доказателствено средство, ползващо се с материална доказателствена сила за отразените в него факти.
Така постановените решения на ВСС, предмет на настоящата съдебна проверка, са законосъобразни. Същите са издадени от компетентен административен орган в рамките на нормативно установените му правомощия по кадрови подбор съгласно чл. 160, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 и чл. 171, ал. 1 от ЗСВ, при спазване на процесуалните и материалноправни изисквания на специалната нормативна уредба.
Видно от съдържанието на Протокол № 39 от заседанието на ВСС, проведено на 15.10.2009 г., оспорените решения са постановени при съблюдаване на изискуемия по чл. 34, ал. 1 ЗСВ кворум, с тайно гласуване съгласно чл. 131 от Конституцията на Р. Б. и с регламентираното в чл. 46, ал. 1 от Наредбата мнозинство от повече от половината от всички членове на съвета. В този смисъл релевираното в жалбата възражение за опорочаване на гласуването е неоснователно.
Не се споделя и оплакването, че атакуваните административни актове са незаконосъобразни поради постановяването им в нарушение на чл. 193 ЗСВ и чл. 47 от Наредбата. В разглежданата хипотеза не се извършва класиране по смисъла на чл. 193 ЗСВ, респективно – отсъства изискване подлагането на кандидатурите на гласуване да се извършва по поредността на класирането им до попълване на местата. Анализът на правната уредба, регламентираща производството по избор за назначаване на магистрат на ръководна длъжност (виж глава пета от наредбата), води на извод, че тази процедура се регулира от специални правила, като разпоредбите, на които се позовава жалбоподателката, не намират приложение към конкретното спорно правоотношение, поради което са неотносими към преценката на законосъобразността на волеизявлението на административния орган.
На следващо място, от значение за правилното решаване на спора е изследването на въпроса за правния характер на приеманите от ВСС решения за назначаване на магистратите на ръководна длъжност по смисъла на чл. 171, ал. 1 ЗСВ. Постановените при условията на чл. 171, ал. 1 и чл. 46 от Наредбата административни актове са израз на предоставената по силата на специалния закон оперативна самостоятелност на кадровия орган да прави свободна преценка и избор от няколко възможни и допустими от закона правни резултата. Освен обективното и формално изискване за наличие на определен минимален стаж като предпоставка за заемане на обявените свободни длъжности, кандидатите следва да притежават и необходимите професионални и нравствени качества (чл. 162, т. 3 от ЗСВ), субективната преценка за наличие на които е единствено от компетентността на ВСС. В този аспект резултатът от вота на ВСС е израз на свободната преценка на персоналния състав на колективния орган, в пределите на предоставената му от закона дискреция и в конкретния случай не сочи на превратно упражняване на властнически правомощия.
По делото не се спори, че са налице обективните изисквания, поставени от чл. 170, ал. 2, вр. с чл. 164, ал. 4 от ЗСВ за заемане на длъжността от заинтересованите страни, като субективната преценка за притежаване на необходимите професионални и нравствени качества и за степента на удовлетворяване на специфичните критерии за заемане на ръководна длъжност в системата е от изключителната компетентност на ВСС, както се посочи по-горе. Спорът по същество е относно обосноваността на направения избор, с който са предпочетени предложените от съответния административен ръководител кандидати.
Неоснователни са в тази връзка твърденията в жалбата за немотивиране на административните актове. Неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания за издаването му могат да бъдат извлечени от съдържащите се в преписката документи, което от своя страна позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно право, както и да бъде извършена проверка за материалната законосъобразност на акта. Съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗСВ за мотиви на решение на ВСС, прието с тайно гласуване, с което не се приема направено предложение, се смятат изказаните от членовете на съвета отрицателни становища, ако има такива, а за мотиви на решение, с което се приема направено предложение, се считат съображенията на вносителя на предложението. В настоящия казус професионалният опит, компетентността и личностните характеристики на кандидатите са подложени на обсъждане от членовете на кадровия орган, като протоколираните разисквания, както и становището на административния ръководител в подкрепа на предложените от него кандидатури, не са предмет на съдебен контрол. Видно от материалите по делото, изборът на заинтересуваните в настоящото съдебно производство страни е предшестван от изказване на главния прокурор и член на ВСС Б. В., съдържащо положителни отзиви за качествата на кандидатите. Висока оценка за тях е дадена и в становището на административния ръководител – градски прокурор на СГП в качеството му на вносител на предложението. Следователно обосновката на ВСС за назначаването на прокурорите Илиев и Стойчев на процесната длъжност се съдържа в предхождащата вота документация. В съвкупността си тези становища съставляват съображения за направения избор, поради което доводът за отсъствие на мотиви на взетите решения не може да бъде споделен. След като административният акт е издаден при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт - ТР на ВС № 16/1975 г. При изложени на заседанието на ВСС изрични съображения за качествата на определени участници в конкурса следва извод за цялостното им по-високо оценяване спрямо останалите кандидати за същата длъжност, което обуславя и направения избор.
Що се отнася до твърдението за опорочаване на оспорените волеизявления, тъй като в обявения конкурс липсва индикация на конкретни сектори, за които ще отговарят избраните заместници на градския прокурор, а в становището на последния е визирано „преназначаване”, същите са изцяло несъстоятелни. При всички случаи нормативно отредената роля на заместниците е да подпомагат административния ръководител именно чрез поемане на оперативното ръководство на конкретен ресор или направление с оглед вътрешнослужебната структура и установената организация на работата в съответното звено на съдебната власт. Изказаното на заседанието на ВСС становище, че двама от общо петимата кандидати са най-подходящи за секторите, за които са необходими заместници на градския прокурор, по никакъв начин не рефлектира на законосъобразността на избора, от една страна, а от друга - не съществува законово изискване при обявяването на конкурс за назначаване на заместник на административен ръководител на Софийска градска прокуратура да се отразява съответен сектор или друг елемент от вътршнообособената й структура по дейности. Досежно соченото от жалбоподателката „преназначаване”, цитираната формулировка е извадена от контекста на становището на административния ръководител, от което при възприемането му в цялост е видно, че се касае за предложение за назначаване на лица, които притежават необходимия практически опит и специфични познания и умения, тъй като по същество са изпълнявали възлагани им ръководни функции във формираните в СГП вътрешни отдели.
По изложените съображения съдът намира, че решението на ВСС по Протокол № 39/ 15.10.2009 г. в оспорените му части по т. 4.7. и т. 4.8. е издадено от компетентен орган в съответната форма, в пределите на предоставената от закона оперативна самостоятелност, при спазване на административнопроизводствените правила, наличие на материалноправните предпоставки и в съответствие с целта на закона. Липсват отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Е. М. Р. от гр. С. срещу решения № 4.7. и № 4.8. по Протокол № 39 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 15.10.2009 г., с които на основание чл. 171, ал. 1 ЗСВ на длъжността "заместник на административния ръководител - заместник - градски прокурор" на Софийска градска прокуратура са назначени съответно А. Б. И. и С. П. С..
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщенията на страните за постановяването му с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ю. К. секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Р./п/ С. Я.
И.Р.