Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на С. Г. И. от гр. П. срещу заповед рег. № К-9641/20.09.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е прекратено служебното правоотношение с МВР в качеството му на държавен служител - полицейски инспектор VІ степен в група "Престъпления по пътищата" към отдел "Криминална полиция" при Областна дирекция на МВР - Пазарджик, категория Г -ІІ степен.

В жалбата са релевирани доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Иска се същата да се уважи и заповедта да бъде отменена.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Представя писмени бележки с аргументи за неоснователността й.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, намира същата за допустима. След като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 08.06.2011 г. жалбоподателят е привлечен в качеството на обвиняем по сл. дело № 9-П/2011 г. по описа на Следствен отдел при СГП, за престъпления по чл. 321, ал. 3, предл. 2 и 4, във връзка с ал. 1, предл. 2 и чл. 302, т. 1, предл. предпоследно, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, и му е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража", а случаят е станал обществено достояние чрез средствата за масово осведомяване. Дисциплинарно-наказващият орган е приел, че е налице тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо в извършени от Илиев за времето от м. март 2011 г. до м. май 2011 г. деяния (за които е образувано и досъдебното наказателно производство), което е установено от проведеното дисциплинарно производство (обобщена справка рег. № 37757/22.08.2011 г. и становище рег. № 38739/26.08.2011 г. по описа на ОД на МВР - Пазарджик).

На основание чл. 230, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР, при наличието на данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, министърът на вътрешните работи е издал заповед рег. № К-6801/28.06.2011 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя. Съгласно чл. 230, ал. 2 от ППЗМВР в т. 2 от цитираната министерска заповед е определен и дисциплинарно разследващ орган - комисия с председател и трима члена. Изпълнени са изискванията на чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР относно реквизитите на акта, както и тези по чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР. Служителят е запознат срещу подпис със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, както и с възможността да дава обяснения, да представя доказателства и да бъде подпомаган в защитата си от служител на МВР. И. е временно отстранен от длъжност на основание чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

В хода на дисциплинарното производство до изготвянето на обобщената справка рег. № 37757/22.08.2011 г. не са дадени писмени обяснения от служителя, въпреки отправената покана, като изричният отказ на Илиев в тази насока е надлежно протоколиран. След запознаване със справката на дисциплинарно разследващия орган, на 24.08.2011 г. е депозирано и възражение на служителя до министъра на вътрешните работи, в което се заявява несъгласие с констатациите и изводите на комисията. В изпълнение на императивната разпоредба на чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР, дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство, като е изготвил становище рег. № 38739/26.08.2011 г. до министъра на вътрешните работи за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност срещу държавния служител. В становището са обсъдени депозираните от дисциплинарно отговорното лице писмени обяснения и възражения в съотношение със събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства и са приети за неоснователни. В съответствие с нормата на чл. 229, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи, в качеството му на наказващ орган, се е запознал с дисциплинарното дело и е приел писмените обяснения и възражения на дисциплинарно отговорното лице, дадени по повод дисциплинарното производство, като е удостоверил това обстоятелство с резолюция и подпис.

Заповедта на министъра на вътрешните работи е издадена на 20.09.2011 г. при спазване на сроковете, визирани в чл. 225 от ЗМВР. Същата е връчена на жалбоподателя на 28.09.2011 г. в съответствие с чл. 270, ал. 1 от ППЗМВР.

Освен че оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена при наличие на материална и персонална компетентност, в законоустановената писмена форма и при спазена процедура, не се констатира и нарушение на материалноправните разпоредби на закона. От изложената в справката и становището фактическа обстановка (към които два документа оспорената заповед изрично препраща), и от материалите по административната преписка е видно, че жалбоподателят е извършил тежко нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2 , т. 4 от ППЗМВР, за което следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР да му бъде прекратено служебното правоотношение.

Доказването дали извършеното от Илиев съставлява или не престъпление по смисъла на НК, т. е. дали повдигнатите срещу него обвинения за ръководене на организирана с користна цел престъпна група и приемане на подкуп ще доведат до осъдителна присъда, е въпрос на наказателното производство. По делото настоятелно се поддържа тезата, че до разрешаване на въпроса за наказателната отговорност служителят би следвало да бъде отстранен от работа, а не дисциплинарно уволнен, тъй като е налице презумпция на невиновност до доказване на противното. Съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарната отговорност обаче се носи отделно от наказателната отговорност и настоящият състав следва да прецени дали събраните по преписката доказателства са в състояние да формират както в органа, така и в съда убеждението, че дисциплинарното нарушение е действително извършено и е надлежно установено.

В случая от показанията на разпитаните пред съдия свидетели със защитена самоличност, които протоколи са приобщени към дисциплинарната преписка, е видно, че в КАТ - Пазарджик е съществувала организицирана схема за корупционни действия. Касае се за различни съзнателни манипулации на радара при дежурства на магистрала "Тракия", чиято цел е вместо санкциониране на водачите на МПС за превишена скорост по законния ред, същите да се рекетират да дадат пари на ръка на полицаите. Тези свидетели подробно разказват как конкретно се процедира при спирането на водача, какво се предприема, ако даде пари, за да не бъде санкциониран или пък откаже да даде подкуп, както и как се постъпва, когато стане ПТП и трябва да се извика екип на "Пътна помощ". За ролята на самия С. И. в качеството му на началник смяна обясняват свидетелите 004-П и 011-П. Според техните показания той именно е организатор на схемата и е връзката между началника М. Т. (за когото има ежемесечни "отчисления") и сержантския състав, който работи в КАТ - Пазарджик. Според тези свидетели, постоянна практика е Илиев лично да присъства на магистралата, за да контролира парите, които се вземат от водачите, като е имало и случаи сам да ги спира за проверка. При наличието на такива свидетелски показания, както и на заснет видеоматериал, уличаващ Илиев в корупционно действие (приемане на банкнота от 20 лева от водач на МПС), съдът счита, че са спазени материалноправните изисквания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение".

Съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР нарушаването на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР представлява тежко дисциплинарно нарушение, с което се уронва престижа на службата. Със заповед рег. № Із-2013/08.11.2006 г. съгласно дадените му по чл. 12 от ЗМВР правомощия министърът на вътрешните работи е утвърдил Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, в който са разписани общите правила за етично поведение. Точка 4 изисква да се спазва законността на действията, чиито предприемане се възнамерява, т. 7 - да се пази доброто име на представляваната институция, т. 8 - да се насърчават хората за уважават закона, като им се дава личен пример, а в т. 31 от кодекса е посочено, държавният служител следва да има поведение, недопускащо прояви на корупция и да не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел.

В конкретния случай С. И. е нарушил това правило за поведение. Тъй като всеки държавен служител на МВР със своите действия допринася за формиране на моралния облик на министерството, то поведението на жалбоподателя уронва престижа на службата. Недопустимо е служител на МВР, комуто по закон е вменено задължението да съблюдава обществения ред и да предотвратява извършването на нарушения, сам да извършва такива. Освен това станалото е добило негативен обществен отзвук и е станало достояние на широк кръг лица, между които служители на МВР и граждани извън системата.

Издадената заповед съответства и с целта на закона, тъй като е съобразена с личната и генералната превенция, целена от законодателя с налагането на установените дисциплинарни наказания за служители от системата на МВР. Противодействието на престъпността и опазването на обществения ред е основна задача на Министерството на вътрешните работи - чл. 6, т. 2 от ЗМВР, която се изпълнява от неговите служители. На тях е възложена и защитата на правата и свободите на гражданите, техния живот, здраве и имущество. Във връзка с изпълнението на основните задачи на МВР, първият принцип, на който се основава дейността на служителите на МВР, е спазване на Конституцията и законите - чл. 4, т. 1 от ЗМВР.

Поради това служителят е извършил тежко по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР дисциплинарно нарушение, за което по силата на чл. 230, ал. 2 от ППЗМВР задължително се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Със заповедта, предмет на съдебната проверка, административният орган правилно е приложил материалния закон.

С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли.

Разноски от страна на ответника по делото не са претендирани.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на С. Г. И. срещу заповед рег. № К-9641/20.09.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение с МВР.

Решението подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Д./п/ М. М.

Д.Д.