Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр. 5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1943

София, 03.07. 2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 22.03.2023 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А.

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 4072 /2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. И. А., срещу въззивно решение № 554 от 05.05.2022 г. по въззивно гр. д. № 509 /2022 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение №262917/07.12.2021г., по гр. д. № 15594/2020 г. по описа на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Дигри“ ЕООД и „А. Г. Б. ООД иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за обявяване за нищожен на сключения между двамата ответници договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.08.2019 г.

Ответникът по касационната жалба „А. Г. Б. ООД в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за нищожност на сключен между ответниците „Дигри“ ЕООД и „А. Г. Б. ООД договор за продажба на недвижими имоти поради противоречие с добрите нрави поради значителна нееквивалентност на престациите и намерение на ответниците да увредят ищеца или злепоставят интереса му. Ищецът твърди, че има качеството на кредитор по отношение на първия ответник, поради което има правен интерес от воденето на делото.

Поради липсата на релевирано във въззивната жалба изрично оплакване срещу доклада на делото, не следва да бъдат давани указания на страните по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК във връзка с непълното разпределение на доказателствената тежест от първоинстанционния съд.

От представените доказателства по делото е установено, че данъчната оценка на процесните имоти е в общ размер на 76 лева От извършената по делото съдебно счетоводна експертиза е установено, че пазарната стойност на имотите възлиза на общо 17 600 лева.

За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че не се констатира такава нееквивалентност на насрещните престации, която да представлява липса на насрещна престация като самостоятелно основание за нищожност на договора.

Няма основание за нищожност на договора, когато цената на имота е близка до данъчната оценка, а в случая тя е 23 пъти по-висока. Законодателят изрично допуска възможността сделки да се сключват и при цена под данъчната оценка.

Съществена разлика между продажната и пазарната цена обуславя втората степен на нееквивалентност на престацията, която би довела до нищожност на сделката единствено ако е съчетана с недобросъвестност на ответниците при сключването на договора.

В случая не са събрани доказателства договорът да е сключен с цел увреждане на кредиторите на продавача. Липсват данни приобретателят въобще да е информиран за задължението на продавача към ищеца. Напротив, установява се, че действителната воля на страните е била собствеността върху седем поземлени имота да бъде прехвърлена на ответника с оглед осъществяване на негови инвестиционни намерения, изискващи промяна в предназначението на имотите.

Неоснователно е въведеното с въззивната жалба възражение за наличие на признание от страна на ответниците на неизгодни за тях факти. Съдът е приел, че изявлението на ответника „Дигри“ ЕООД, че преговорите са водени за по-високи цени, само по себе си не обуславя извод за намерение за увреждане на ищеца и не обвързва ответника, който без да отрича този факт, е разяснил, че цената е претърпяла промени в посока намаляване поради по-късно установения действителен статут на имотите. При договарянето на продажната цена страните са съобразили и разходите и технологичното време, необходими за промяна на предназначението на имотите.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Жалбоподателят се позовава на недопустимост на въззивното решение като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК с доводи, че въззивният съд е поправил допусната в диспозитива на първоинстанционното решение съд очевидна фактическа грешка в индивидуализацията на един от процесните имоти, където вместо „поземлен имот с идентификатор “ е записано „поземлен имот с идентификатор 0018.37.133“ (след четвъртата цифра липсва цифрата 2). Твърди, че правилното изписване на идентификатора от въззивния съд представлява поправка на допуснато от долната инстанция очевидна фактическа грешка, която е била извършена без да е спазена процедурата по уведомяване на страните и при липса на компетентност.

Няма съмнение за недопустимост на въззивното решение.

Въззивният съд се е произнесъл допустимо, по въззивната жалба на Г. И. А. срещу първоинстанционното решение и по предявения иск.

Въззивният съд не е откривал производство по чл. 247 ГПК и не е провеждал процедура за поправка на очевидна фактическа грешка (о. ф.г.) в първоинстанционното решение и не е постановявал решение и определение за поправка на о. ф.г. в първоинстанционното решение.

Индивидуализацията на разглеждания спор в диспозитива на въззивното решение чрез посочването на правната квалификация на разглежданите искове, страните и процесните недвижими имоти чрез идентификаторите им и статута им по КККР не обуславя недопустимо произнасяне, въпреки възможността диспозитива да се ограничи само до посочване на номера и делото на първоинстанционното решение, което въззивният съд потвърждава.

Правилното (вярното) изписване на идентификатор на недвижим имот в диспозитива на въззивното решение, когато в диспозитива на първоинстанционното решение в изписването на този идентификатор е допусната неточност, не представлява поправка на очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касационният жалбоподател се позовава на основанието за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като формулира следните правни въпроси:

Кой е компетентния съд да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в съдебния акт по същество ?

По делото не е провеждано производство по чл. 247 ГПК за поправка на о. ф.г. и не е допускана поправка на о. ф.г., поради което въпросът не е обуславящ.

Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен? Длъжен ли е въззивният съд да укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства относно релевантните факти с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон?

Жалбоподателят твърди, че даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в противоречие с т. 2 на ТР № 1 /2013 г. по тълк. д.№ 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въпросът е обуславящ, доколкото за да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел, че поради липса на изрично оплакване във връзка с изготвения на първа инстанция доклад, на страните не следвало да бъдат дадени допълнителни указания, по отношение на разпределянето на доказателствената тежест. Въззивният съд е приел също, че от значение за провеждане на исковете е било установяването на недобросъвестност на ответниците при сключването на договора, но че по делото не са събрани доказателства договорът да е сключен с цел увреждане на кредиторите на продавача.

Приетото от въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие с приетото в т. 2 от посоченото от жалбоподателя ТР № 1 /2013 на ОСГТК на ВКС, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото и е задължен да даде указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства само в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, както и в случай, че въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти.

В случая тези две хипотези не са установени от въззивния съд и разрешението му е в съответствие с това в посоченото тълкувателно решение.

Следва ли въззивният съд да съобрази всички доказателства и доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото? Писмено изявление на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има ли характер на признание и притежава ли това признание доказателствено значение? Следва ли това признание да бъде обсъдено от съда и установеният с него факт съобразен при формиране на правните изводи?

Въпросите са свързани с довод, че въззивният съд не е обсъдил изложеното в отговора на исковата молба твърдение на втория ответник, че при преговорите преди продажбата страните са уговаряли значително по-висока продажна цена.

Жалбоподателят твърди, че вторият и третият въпроси са разрешени в противоречие с решение № 475 от 08.06.2010 г. по гр. д. № 1311 /2009 г. на ВКС.

Първият въпрос е обуславящ, но не разрешен в противоречие, а в съответствие с установената практика. Въззивният съд е обсъдил както доводите на страните, така и събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти и е изложил самостоятелни мотиви за релевантните за спора факти и за основателността на доводите за неправилността и за правилността на първоинстанционното решение и по съществото на спора.

Въззивният съд е обсъдил подробно отговора на втория ответник на въззивната жалба и отговора му на исковата молба и изразеното в тях становище за неоснователност на предявените искове, включително и за проведените преговори преди сключването на атакуваната сделка и за установеното по-късно несъответствие на предназначението на процесните имоти на твърдяното от продавача, което е довело до определяне на цените поради необходимост от провеждане на действия и извършването на разходи за промяна на предназначението им в такова, от което вторият ответник се е нуждаел, които са извършени.

Въззивният съд не е установил твърдение от страна на ответниците за неизгодни за тях обстоятелства, от значение за правния спор, поради което и не е следвало да ги преценява като признание за такива неизгодни за тях обстоятелства.

Поради изложеното, настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 800 лева за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция съгласно представен списък на разноски, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 554 от 05.05.2022 г. по въззивно гр. д. № 509 /2022 г. на Варненски окръжен съд.

Осъжда Г. И. А., ЕГН , да заплати на „А. Г. Б. ООД, ЕИК, сумата 800 (осемстотин) лева, представляваща разноски за процесуално представителство в касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.