Производството е по реда на чл. 290 и сл.ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу решение № 261932 от 09.06.2022 г. по гр. д.№ 11765 от 2020 г. на Софийския градски съд, II-д въззивен състав, с което е отменено решение № 430034 от 14.06.2018 г. по гр. д.№ 11748 от 2006 г. на Софийския районен съд, 34 състав в обжалваната част и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявените от Столична община /конституирана като ищец в процеса на мястото на починалата в хода на делото А. К. Ч./ срещу С. П. Я., П. П. Я. и К. П. Я. /конституирани като ответници на мястото на починалия в хода на делото П. К. Я./ искове по чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху следните имоти:

1. УПИ I-..... в кв. 104г по плана на [населено място], м.“Т. баир“, целият с площ от 1200 кв. м. при съседи: улица, УПИ II-.... и УПИ X.-.....;

2. УПИ X.-..... в кв. 104г по плана на [населено място], м.“Т. баир“, целият с площ от 1793 кв. м. при съседи по нотариален акт: улица, УПИ I-...., УПИ II-....., УПИ X.-..... и УПИ X.-.... и при съседи по скица: улица, УПИ I-...., УПИ II-....., УПИ X.-.... и УПИ X.-....;

3. реална част с площ от 163, 45 кв. м. от поземлен имот №. ..., отредена за улица, прилежаща към едната от двете лицеви части на УПИ I-.... в кв. 104г по плана на [населено място], м.“Т. баир“, заемаща площта до осовата линия на пътя, с дължина по парцеларната граница от 35, 71 линейни м. /л. м/, с дължина по осовата линия на тупика до осова точка ОТ839- 38, 57 л. м., с дължина 4, 16 л. м. от ъгъла на УПИ I-..... до оста на улицата, с дължина от там до осовата точка ОТ839 от 6, 50 л. м., в горния край на УПИ I-2419 с ширина 3, 75 л. м. и

4. реална част с площ от 60 кв. м. от поземлен имот № 2419, отредена за улица, лице на УПИ X.-.... в кв. 104г по плана на [населено място], м.“Т. баир“, заемаща площта до осовата линия на пътя, с дължина по парцеларната граница от 26, 62 л. м., с дължина по осовата линия на тупика 26, 23 л. м. и с ширина 2, 25 л. м.

С определение № 50069 от 28.02.2023 г. касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /поради противоречие с решение № 60151 от 12.04.2022 г. по гр. д.№ 1403 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 1193 от 10.01.2009 г. по гр. д.№ 4702 от 2007 г. на ВКС, ГК, V г. о., решение № 586 от 01.11.2010 г. по гр. д.№ 853 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 841 от 19.01.2010 г. по гр. д.№ 3530 от 2008 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 190 от 07.02.2018 г. по гр. д.№ 180 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 25 от 27.04.2022 г. по гр. д.№ 2686 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г. о./ по следните въпроси:

1. Има ли право заветник, който е конституиран в хода на процес за собственост на конкретен имот като правоприемник на първоначалния ищец - собственик на имота, да поддържа надлежно заявено от собственика възражение за недействителност на сделка за разпореждане с имота по чл. 40 ЗЗД, като сключена от пълномощник на собственика в негова вреда?

2. Близката родствена връзка между пълномощника и третото лице - приобретател по сключения от пълномощника договор може ли да се счете за косвено доказателство за наличието на споразумение във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД?

В открито съдебно заседание пълномощникът на касатора Столична община поддържа касационната жалба. Моли решението на Софийския градски съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение за уважаване на предявените искове. Претендира и за направените по делото разноски.

Ответниците по жалбата С. П. Я., К. П. Я. и П. П. Я. оспорват жалбата. Молят решението да бъде оставено в сила и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответниците Г. К. Ц. в писмен отговор от 18.08.2022 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение приема следното:

По въпросите, по които е допуснато касационното обжалване: По първия въпрос настоящият състав на ВКС споделя приетото в цитираното решение № 60151 от 12.04.2022 г. по гр. д.№ 1403 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г. о., според което, макар частният правоприемник на прехвърлителя по оспорвания договор да няма право да се позовава на недействителността по чл. 40 ЗЗД, след смъртта на прехвърлителя и конституирането на частния правоприемник като страна по делото, той има право да поддържа надлежно заявеното от прехвърлителя още в исковата молба право по чл. 40 ЗЗД да иска прогласяване на договора за недействителен.

По втория въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, съставът на ВКС споделя приетото в цитираните решения на ВКС /решение № 60151 от 12.04.2022 г. по гр. д.№ 1403 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 1193 от 10.01.2009 г. по гр. д.№ 4702 от 2007 г. на ВКС, ГК, V г. о., решение № 586 от 01.11.2010 г. по гр. д.№ 853 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 841 от 19.01.2010 г. по гр. д.№ 3530 от 2008 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 190 от 07.02.2018 г. по гр. д.№ 180 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 25 от 27.04.2022 г. по гр. д.№ 2686 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г. о./, според които е обяснимо представляваният да не разполага с преки доказателства за сговор между пълномощника и третото лице - приобретател по сключения от пълномощника договор, поради което наличието на сговор за увреждане може да бъде установено с косвени доказателства, които ценени в съвкупност да обуславят извод за сговаряне за увреждане. Такива косвени доказателства могат да бъдат близките родствени отношения между пълномощника и третото лице - приобретател на имота в степен, в която законът презюмира знание за увреждането /чл. 135, ал. 2 ЗЗД/ или заинтересованост /чл. 166, ал. 1 т. 2 ГПК/.

По съществото на касационната жалба: За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Процесните имоти, съставляващи имот с пл.№. ... по кадастралния план на [населено място], са били собственост на основание чл. 1 от ЗВСОНИ и по наследството от Е. Ч. на първоначалната ищца А. К. Ч. и на брат й И. К. Ч..

С договор от 11.11.1998 г., обективиран в нотариален акт № 140 от 11.11.1998 г., А. Ч. и И. Ч., чрез пълномощника им Г. К. Ц., са прехвърлили на П. С. С. 40 000/136 765 ид. ч. от имот с пл.№. ... за сумата 87 120 000 неденоминирани лв., съответстваща на данъчната оценка на имота. С нотариален акт №. ... от 16.12.1999 г. П. С. и съпругата му И. А. Ц.- С. са продали на М. Б. С. същите 40 000/136 765 ид. ч. от имота.

С нотариален акт №. .... от 04.12.1998 г. А. Ч. и И. Ч., чрез пълномощника им Г. К. Ц., са продали на М. П. Д. /дъщеря на Г. Ц. според представеното по делото удостоверение за родствени връзки № 14 от 12.01.2005 г./ част от имот пл.№. ...- 3 385/136 765 ид. ч. от този имот за сумата 7 372 530 стари лв., съответстваща на данъчната оценка на имота.

С нотариални актове №. ... от 04.12.1998 г. и № 197 от 04.12.1998 г. А. Ч. и И. Ч., чрез пълномощника им Г. К. Ц., са продали на М. П. Д. /дъщеря на Г. Ц. според представеното по делото удостоверение за родствени връзки № 14 от 12.01.2005 г./ и на Й. П. Д. общо 52 063/136 765 ид. ч. от имота на сума, съответстваща на данъчната оценка на имотите.

На 05.04.2000 г. с договор за доброволна делба № 120 М. Б. С., съпругът й С. П. С., М. П. Д., Й. П. Д. и съпругът й А. К. Ц. са поделили имот с пл.№ 2419.

На основание описаните по-горе нотариални актове от 1998 г. и договора за доброволна делба от 2000 г. М. П. Д. се е снабдила с констативни нотариални актове за собственост №. ... от 13.07.2001 г. за УПИ X.-.... и №. ... от 24.07.2001 г. за останалите реални части от бившия имот с пл.№. ..., които са били отредени за улици.

С нотариален акт №. ... от 02.10.2000 г. М. П. Д. е продала на Л. И. В. имот с площ от 1200 кв. м., представяваща реална част от имот с пл.№. ... в кв. 104 по плана на [населено място]. На 26.04.2001 г., след влизане в сила на дворищно-регулационния план на [населено място], Л. В. и съпругът й В. С. В. са се снабдили с констативен нотариален акт №. ... за собственост на УПИ I-.....

С нотариален акт №. ... от 26.07.2001 г. Л. В. и В. В. са продали УПИ I-.... на К. П. Я..

С нотариален акт №. ... от 26.03.2002 г. М. П. Д. е продала на К. П. Я. УПИ X.-... и реалните части от бившия имот с пл.№. ..., които са били отредени за улици.

С нотариален акт №. ... от 12.08.2004 г. К. Я. е дарила процесните имоти на баща си П. К. Я.-първоначален ответник по делото, като правоприемници на когото по делото са били конституирани ответниците С. П. Я., П. П. Я. и К. П. Я..

При така установената фактическа обстановка от правна страна въззивният съд е приел, че договорите за продажба, обективирани в нотариални актове №. ... от 04.12.1998 г., №. ... от 04.19.1998 г. и №. .. от от 04.12.1998 г. не са нищожни на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД като извършени от пълномощник без представителна власт за 1/2 ид. ч. от имотите, притежавани от А. Ч.. Съобразил е, че с пълномощно от 15.08.1995 г. А. Ч. е упълномощила Г. Ц. да се разпореди с притежаваните от Ч. и брат й И. Ч. имоти в [населено място].

Що се отнася до частта, притежавана от И. Ч. /1/2 ид. ч./ съдът е приел, че по горепосочените договори И. Ч. е бил мнимо представляван - защото пълномощното от 28.03.1995 г. на И. Ч. до сестра му А. Ч. не включвало право А. Ч. да се разпорежда с имотите на И. Ч., а само да предприеме действия по възстановяване на собствеността върху тези имоти и други действия. Според съда обаче, горепосочените договори за прехвърляне на имотите са произвели действия, тъй като били потвърдени от И. Ч.. Изводът, че И. Ч. е упражнил потестативното си право да потвърди сключените от негово име и без представителна власт договори за покупко-продажба, следвал от изрично заявената му воля, обективирана в пълномощно от 22.09.1995 г., заверено от завеждащия Консулската служба на Р. Б в П., с което И. Ч. едновременно е упълномощил сестра си А. Ч. да се разпорежда от негово име и за негова сметка с недвижимите му имоти на територията на Р. Б и е потвърдил действителността на пълномощните, дадени от А. Ч. на Г. Ц., с които последната е била преупълномощена от името на И. Ч..

За неоснователно е прието твърдението на първоначалната ищца по делото А. Ч. /а и на конституираната като ищец след смъртта на А. Ч. на 28.07.2006 г. като неин заветник по завещанието от 31.10.2001 г. Столична община/, че договорите са нищожни поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Прието е от съда, че продажбата на имотите по тяхната данъчна оценка не противоречи на закона.

За неоснователно е прието и твърдението за нищожност на сделките поради накърняване на добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Накърняване на добрите нрави било налице, когато с оглед установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал, договорът се явява несъвместим с тях. Договарянето между роднини /в конкретния случай между пълномощника Г. Ц. и дъщеря й М. Д./ само по себе си не противоречало на морала и на приетите в обществото норми на поведение.

За неоснователно е прието и твърдението, че договорите са нищожни на основание чл. 40 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД - доколкото имотите са били продадени на цена, многократно по-ниска от пазарната им стойност, с оглед на което се твърди, че пълномощникът на продавачите се е сговорил с купувачите във вреда на упълномощителите. Безспорно било установено по делото, че продажбите са били извършени по данъчна оценка на имотите, на цена, много по-ниска от пазарната. Въпреки това, съдът е приел, че в случая не е бил налице един от елементите от фактическия състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД, както е посочен той в т. 3 от Тълкувателно решение № 5 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС: не била доказано „споразумяване“ към момента на сключване на договора между представителя и насрещната страна по договора за увреждане на представлявания, което споразумяване не се предполагало, а подлежало на пълно и главно доказване във всеки конкретен случай. Посочена е практика на ВКС, че продажбата на имот от пълномощник на фрапантно по-ниска цена от пазарната не е единствения критерий за увреждане на представлявания и не всяко разминаване между договорената и пазарната цена на продавания имот предпоставя извод за сговаряне във вреда на представлявания. Преценката дали договорът е сключен във вреда на представлявания се извършвала при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи.

Според съда, наличието на вреда за представлявания зависела от вътрешните отношения между него и представителя /съдържанието на обвързващия ги договор за мандат или други уговорки между тях/. Когато и във вътрешните им отношения представителят е имал правомощието да определи продажната цена по своя преценка /какъвто е разглежданият случай/ и третото лице е добросъвестно /данни за обратното по делото не били събрани/, сключеният договор е действителен, но представителят отговаря пред доверителя за вредите от неполагането на дължимата грижа при упражняване на предоставената му представителна власт.

Не на последно място, съдът е приел, че за въззивника Столична община липсва възможност за релевиране на възражение за недействителност на договорите по чл. 40 ЗЗД, тъй като има качеството заветник на А. Ч., а правото да се релевира това възражение е само на универсалните правоприемници на представлявания.

С оглед отговорите на поставените правни въпроси горепосоченото решение е неправилно като постановено в нарушение на закона - основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Неправилно е приетото от въззивния съд, че по конкретното дело за въззивника Столична община липсва възможност за релевиране на възражение за недействителност на договорите от 04.12.1998 г. по чл. 40 ЗЗД. Действително, съгласно приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д.№ 5 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, Столична община, като частен правоприемник /заветник по завещанието от 31.10.2001 г./ на един от прехвърлителите по договорите от 04.12.1998 г. А. К. Ч., не може пряко да се позовава на недействителността по чл. 40 ЗЗД. Когато обаче позоваването на тази недействителност е направено от надлежна страна /както е в конкретния случай от самата А. Ч. още в исковата й молба/, конституираният след смъртта на А. Ч. неин правоприемник /Столична община/ има право да поддържа това вече упражненото от нея право да се позове на недействителността по чл. 40 ЗЗД.

Неправилно е прието във въззивното решение и че обстоятелството, че пълномощникът на продавачите по трите договора от 04.12.1998 г. А. Ч. и И. Ч.- Г. К. Ц. и купувачката по договорите М. П. Д. са майка и дъщеря, не представлява доказателство за сговарянето във вреда на представляваните. С оглед отговора на поставения по делото правен въпрос, изводът за сговаряне във вреда на представляваните може да бъде направен въз основа на косвени доказателства, каквито са близките родствени отношения между пълномощника и третото лице - приобретател на имота в степен, в която законът презюмира знание за увреждането /чл. 135, ал. 2 ЗЗД/ или заинтересованост /чл. 166, ал. 1 т. 2 ГПК/.

Поради гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено.

След отмяна на решението и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: изслушване на становищата на страните и произнасяне на съда по два въпроса: дали обстоятелството, че Г. Ц. и М. Д. са майка и дъщеря, преценено в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, може да обоснове извод за сговаряне във вреда на представляваните, респ. за недействителност на договорите от 04.12.1998 г. по чл. 40 ЗЗД и дали събраните по делото писмени и гласни доказателства обосноват извод за осъществявано от ответниците непрекъснато владение на процесните имоти в продължение на необходимия съгласно чл. 79, ал. 2 ЗС срок /с оглед своевременно заявеното от тях евентуално възражение за придобиване на процесните имоти на основание добросъвестно давностно владение/.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 261932 от 09.06.2022 г. по гр. д.№ 11765 от 2020 г. на Софийския градски съд, II-д въззивен състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.