О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 1909

София, 29.06.2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 2607 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Л. Ж. против определение № 259 от 03.05.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 191/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на жалбоподателя вх. № 10236/25.04.2023 г. против определение № 1504 от 19.04.2023 г. по гр. д. № 267/2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност и необоснованост на определението.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна И. Й. М., в който се излага становище за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение Апелативен съд - Варна е оставил без разглеждане частна жалба, подадена против определение, с което е оставена без разглеждане молбата на М. Л. Ж. вх. № 9405/13.04.2022 г. за поправка на съдебен протокол от проведено на 30.03.2023 г. съдебно заседание на основание чл. 151 ГПК, като просрочена. Мотивирал се е, че съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат два вида определения – тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, които законът изрично посочва. Определенията по чл. 151 ГПК, с които се допуска или отказва поправка или допълване на протокол от открито съдебно заседание, нямат характер на преграждащи, тъй като не препятстват развитието на исковото производство и постановяването на решение по делото, нито в закона е предвидена възможност за самостоятелното им обжалване.

Определението е правилно. Настоящият съдебен състав напълно споделя визираната в атакувания пред него акт практика на ВКС, съгласно която както определението по чл. 151, ал. 4 ГПК (независимо дали с него се допуска или отказва поправката или допълването на съдебния протокол), така и определението, респ. разпореждането, с което молбата по чл. 151, ал. 1 ГПК се оставя без разглеждане или се връща като просрочена, не подлежат на обжалване с частна жалба. Аргументите за това са, че самият протокол като съдържание е необжалваем, а и възможност за обжалване на определението за оставяне без разглеждане/връщане на молбата по чл. 151, ал. 1 ГПК като просрочена/ не е предвидена в хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК. По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 259 от 03.05.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 191/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: