№1919

гр. София, 29.06.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова ч. гр. д. № 194 от 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Добротика“ ЕООД, чрез управителя на дружеството М. Г., срещу разпореждане от 22.03.2022 г., постановено по в. гр. д. № 3758/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение молбата на „Добротика“ ЕООД от 24.02.2022 г. с искане за освобождаване на основание чл. 83, ал. 2 ГПК на дружеството от заплащане на определената от съда държавна такса.

С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

В атакуваното разпореждане съдът е посочил, че производството пред въззивната инстанция е приключило с решение № 753/30.06.2021 г., срещу което е подадена касационна жалба с вх. № 14253/12.08.2021 г. от „Добротика“ ЕООД. Установил е, че в хода на администриране на подадената жалба дружеството неколкократно е поискало с нарочни молби да бъде освободено от задължението за внасяне на държавна такса и да му бъде предоставена правна помощ. В тази връзка е отбелязал, че по исканията има произнасяния на съда с разпореждания от 23.11.2021 г. и 11.01.2022 г., с които са оставени без уважение исканията. Въззивният съд е констатирал още, че: с частна жалба от 19.01.2022 г. „Добротика“ ЕООД е обжалвало разпореждането от 11.01.2022 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за предоставяне на правна помощ; с разпореждане от 26.01.2022 г. съдът е оставил без движение частната жалба, като е указал на жалбоподателя да представи доказателство за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС; в срока за изпълнение на указанията „Добротика“ ЕООД, чрез управителя си М. Г., е поискало освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

При така установените обстоятелства, въззивният съд е намерил искането на молителя-жалбоподател за неоснователно. Съобразил е, че с последователно постановени актове от СГС и САС, потвърдени от ВКС с определения от 06.06.2019 г. и 25.09.2020 г., са оставяни без уважение исканията на жалбоподателя за освобождаването му от задължението за внасяне на държавна такса. Приел още, че в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е предвидена процесуална възможност за освобождаване от задължение за внасяне на държавни такси по граждански дела на физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да заплатят изцяло или частично дължимата такса. Отбелязал е също, че действащото в Р. Б. законодателство не урежда аналогично на предвиденото в чл. 83, ал. 2 ГПК основание за освобождаване от държавна такса на юридически лица и конкретно на търговските дружества – страни в гражданския процес. Позовал се е на практика на ВКС, съгласно която гарантираното в чл. 6 ЕКПЧОС и чл. 47 ХОПЕС право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите – членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, освен ако не се касае за спор относно нарушаване на правото на Европейския съюз. Съдът е обобщил, че когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните законови хипотези, предвиждащи освобождаване от държавна такса, за какъвто е намерил и настоящия случай, то внасянето на държавна такса се дължи предварително предвид общото правило на чл. 71, ал. 1, изр. 1, вр. чл. 73, ал. 3 ГПК, тъй като по силата на изричната разпоредба на чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът може да освободи от държавна такса поради липса на достатъчно средства за заплащането само страна – физическо лице. При тези мотиви, Софийският апелативен съд е стигнал до извода, че подадената молба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Разпореждането е правилно. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По изричната повеля на законодателя тази норма е неприложима по отношение на страни – юридически лица.

По приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК и по-конкретно относно възможността за освобождаване на страна по делото – юридическо лице от задължението да внесе държавна такса по подадена от него жалба, има многобройна практика на ВКС – напр. определение № 66 /4.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 1274/2016 г., II т. о., ТК, определение № 78/31.01.2013 г. по ч. т. д. № 595/2012 г. на II т. о., определение № 755/14.11.2013 г. по ч. т. д. № 4049/2013 г. на II т. о., определение № 446/24.06.2013 г. по ч. т. д. № 2300/2013 г. на II т. о., определение № 581/13.09.2013 г. по ч. т. д. № 2906/2013 г. на I т. о., определение № 651/12.11.2015 г. по ч. т. д. № 3157/2015 на II т. о. и пр. Цялата практика е в смисъл, че нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има социален характер и затова се явява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие /а не обратното - ограничаваща този достъп/. Приложима е само по отношение на физическите лица при наличие на посочените изисквания в чл. 83, ал. 2, т. 1 – т. 7 ГПК. Когато не е налице някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, на чл. 84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон /напр. чл. 620, ал. 1 и ал. 5, чл. 649, ал. 6, чл. 694, ал. 2 ТЗ/, то търговецът /ЕТ или юридическо лице/ дължи заплащане на дължимата държавна такса предвид общото правило на чл. 71, ал. 1, изр. 1 ГПК.

В актуалната практика на ВКС е възприето и разрешението, че правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. За юридическите лица, извън тези спорове, освобождаването от законовото задължение за внасяне на държавна такса е възможно по изключение тогава, когато внасянето на таксата ще представлява за лицето непреодолимо препятствие за достъпа до съд и изискването е несъвместимо с принципа на ефективната съдебна защита, закрепен в чл. 47 ХОПЕС. По-новата практика на ВКС (напр. определение № 562/25.10.2022 г. по ч. т. д. № 2220/2022 г., II т. о.) е съобразена и с практиката Съда на ЕС /напр. решение от 22 декември 2010 по дело С - 279/09, определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12, решения по дела С-69/14 и С-571/16/, която допуска случаи, в които е възможно освобождаване от държавна такса на юридически лица, въпреки отсъствието на разпоредба в националното законодателство на държавата членка, признаваща на юридическите лица правото на освобождаване от държавна такса за производствата пред съда. За да се произнесе дали е налице основание за освобождаване от такса, националният съд следва да провери дали това задължение представлява за всеки конкретен случай ограничение на правото на достъп до съд, което да накърнява самата същност на това право, дали е насочено към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел; в рамките на тази преценка съдът може да съобрази предмета на спора, вероятността да бъде постановено положително за страната решение, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право, възможността на лицето ефективно да защити позицията си и размера на таксите или разноските. Когато юридическото лице е търговец и преследва стопанска цел, преценката на съда следва да обхване не само неговите финансови възможности и платежоспособност, но и финансовите възможности на съдружниците/акционерите да набавят необходимите средства за предявяване на иска или за подаване на жалбата.Тези правни разрешения се споделят от настоящия състав.

В процесния случай жалбоподателят „Добротика“ ЕООД е подал молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК в предоставения му от въззивния съд срок да внесе държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС, по частна жалба против разпореждане, с което е оставено без уважение искането на дружеството за предоставяне на правна помощ. С оглед характера на спора размерът на държавната такса от 15 лв. не представлява прекомерна финансова тежест, която да лишава дружеството от достъп до съд. Също така частният жалбоподател е търговско дружество и като такова е създадено за участие в стопанския живот и за реализиране на приходи от регистрирания предмет на дейност.

Изложените съображения налагат извода, че в процесния случай не е налице ограничаване на правото на достъп до съд на „Добротика“ ЕООД, което да накърнява самата същност на това право. Обжалваното разпореждане, с което въззивният съд е оставил без уважение молбата на дружеството по чл. 83, ал. 2 ГПК е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 22.03.2022 г., постановено по в. гр. д. № 3758/2020 г. по описа на Апелативен съд – София.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: