Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Л. Г. Р” АД /в несъстоятелност/, представляван от адв. М., срещу решение № 94 от 14.02.2022г. по в. т.д. № 738/21г. на САС, 9 състав, с което е потвърдено решение № 260639 от 16.04.2021г. по т. д. № 2677/2019г. на СГС, VI-23 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е обявена за относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на дружеството – касатор по иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, предявен от синдика против касатора и „ЛГР Лейк” ЕАД, извършената от касатора непарична вноска в капитала на „ЛГР Лейк“ ЕАД съгласно вписване № 20110607160137 по партидата на това дружество в ТР с предмет – описани в решението недвижими имоти.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага довод, че не е налице извършено от него правно действие/сделка с имуществени права от масата на несъстоятелността, което да уврежда кредиторите на несъстоятелността, тъй като към датата на процесния апорт недвижимите имоти, предмет на същия, са предоставени като обезпечение чрез учредяване на договорни ипотеки върху тях в полза на кредитора „Ю. Б” АД. Намира, че поради учредените ипотеки имотите изобщо не биха могли да се разглеждат като част от общото обезпечение на кредиторите на дружеството и с извършването на атакуваната сделка в действителност не е настъпила никаква промяна за тях. Сочи, че имотите са били възмездно придобити от трето добросъвестно лице /встъпило в правата на ипотекарния кредитор/, като ответникът „ЛГР Лейк” ЕАД с разпореждането е погасило задълженията на длъжника – дружеството касатор, а не е реализирало имуществени права/парични приходи. Твърди още, че към датата на атакуваната сделка е разполагал с друго имущество, достатъчно за удовлетворяване на кредиторите изцяло. Намира за неправилни изводите на въззивния съд, че актът на апортиране на недвижимо имущество срещу придобиването на акции намалява значително възможността за удовлетворяване на кредиторите, а обстоятелствата, настъпили след извършване на сделката, са неотносими. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидната му неправилност по съображенията, изложени в касационната жалба.

Синдикът на „Л. Г. Р” АД /н./ - А. М., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване и излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът „ЛГР Лейк” ЕАД не представя отговор на касационната жалба.

Третите лица-помагачи М. Й., П. К. М. Х. и С. Х., К. Р. М. и Б. М. Я.-М., Д. К. и П. Л. К. К., М. М., представлявани от адв Ж. и адв. С., оспорват касационната жалба, като правят възражение за липса на твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение и излагат съображения за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е изложил съображения за неоснователност на изложените във въззивната жалба доводи, че не е било налице извършено от длъжника правно действие/сделка с имуществени права от масата на несъстоятелността, което да уврежда кредиторите на несъстоятелността, тъй като към датата на апорта недвижимите имоти, предмет на тази сделка, вече са били предоставени като обезпечение чрез учредяване на договорни ипотеки върху тях в полза на кредитора „Ю. Б АД, което обстоятелство ограничавало възможностите на кредиторите на „Л. Г. Р“ АД да се удовлетворят за сметка на стойността на апортираните ипотекирани имоти. Посочил е, че учредяването на договорните ипотеки обезпечава вземането на кредитора по договора за банков кредит при неизпълнение на задълженията по кредита и в случай че в производството по несъстоятелност се стигне до осребряване на имуществото на длъжника и продажба на ипотекираните имоти, то по силата на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ ипотекарният кредитор „Ю. Б“ АД ще бъде в първия ред при разпределение на осребреното имущество, а дали при такова развитие на производството ще се постигне пълно удовлетворяване на вземането на този кредитор или не, е въпрос на пазарна конюнктура и време на извършване. Приел е, че е налице възможност след пълното удовлетворяване на ипотекарния кредитор от продажната цена на имотекираните имоти да останат средства за удовлетворяване на вземанията на останалите редове кредитори, поради което за останалите кредитори на масата на несъстоятелността е налице интерес тези имоти да са включени в масата. Изтъкнал е, че наличието дори и на хипотетична възможност да останат средства след изпълнение по отношение на ипотекираните имоти обосновава интереса на кредиторите на масата на несъстоятелността тези имоти да бъдат включени в нея чрез успешното провеждане на предявения иск по чл. 647, ал. 1 т. 6 от ТЗ. Позовал се е на константната практиката на ВКС, според която увреждане на кредиторите е налице както когато в резултат на извършеното правно действие длъжникът е намалил имуществото си, така и когато в резултат на това действие длъжникът е затруднил възможността на кредиторите си да се удовлетворяват от имуществото му, поради което е приел, че в настоящия случай актът на апортиране на недвижимо имущество срещу придобиване на акции намалява значително възможността за удовлетворяване на кредиторите. Посочил е, че увреждането на кредитора по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ е налице, когато се извършва разпореждане с имущество, включително и когато възможността на кредиторите да се удовлетворяват от имуществото на длъжника се намалява. Посочил е, че при извършен апорт на недвижим имот субектът, който прави непаричната вноска, се лишава от един актив, който има сравнително стабилна пазарна цена, която се изменя по-трудно и в резултат само от пазарните условия, а придобива актив, чиято пазарна стойност може да бъде лесно и бързо променена и то не само в резултат на определени икономически фактори, а и от действия на органи на дружеството, в което е извършен апортът, върху които кредиторите на длъжника не могат да влияят и срещу които те не могат да се защитят по съдебен ред, тъй като самото дружество не е техен длъжник. Поради това е заключил, че удовлетворяването на кредиторите от притежаван от длъжника недвижим имот следва да се определи като по-сигурно от тяхното удовлетворяване от стойност на акции от капитала на акционерно дружество. Добавил е, че с апортиране на недвижим имот в капиталово търговско дружество имотът излиза от патримониума на длъжника и става собственост на дружеството, а срещу апортната вноска длъжникът получава акции от учреденото АД, и поради това е налице обективно действие на увреждане от страна на длъжника.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

В случая в изложението си касаторът не е обосновал предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, като не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд и от значение за изхода на делото, нито се е позовал на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК, а единствено е изложил довод за очевидна неправилност на въззивното решение.

За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Касаторът не сочи, нито обосновава която и да е от посочените хипотези на очевидна неправилност, а наведените съображения са такива по правилността на обжалваното решение, която не може да бъде проверявана в стадия по селекция на касационната жалба.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 94 от 14.02.2022г. по в. т.д. № 738/21г. на САС, 9 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: