№ 1849

гр. София, 26.06.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията В. ч. гр. д. № 1902/2023 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 2 във вр. с чл. 407, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Х. Д. чрез адв. С. против разпореждане 169 от 27.02.2023 г. по гр. д. № 500/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска същото да бъде отменено.

От станалите страни Е. Т. С. чрез адв. С. е подала отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. С него се изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт.

Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 407, ал. 1 ГПК срещу подлежащо на инстанционен контрол разпореждане за издаване на изпълнителен лист.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна като съображенията за това са следните.

С обжалваното разпореждане едноличният състав на апелативния съд – определен по правилото на чл. 405, ал. 7 ГПК, е отхвърлил молбата на настоящия жалбоподател за издаване на изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение № 28/22.02.2023 г. по гр. д. № 500/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив (АС - Пловдив), с което е потвърдено решение № 121/03.05.2022 г. по гр. д. № 347/2020 г. на Окръжен съд – Смолян относно определения режим на лични контакти на бащата – жалбоподателя Д. с детето Д. В. Д..

За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението относно режима на лични отношения между родител и дете представлява акт на спорна администрация на гражданските правоотношения и определя реда за осъществяване на родителските права, има осъдителен характер и се ползва с изпълнителна сила. Посочил е, че невлязлото в сила възззивно решение относно него съставлява изпълнително основание по чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК, но само когато произходът на детето от родителя, чийто лични контакти този режим определят, е безспорно установен, тъй като именно произходът обуславя принадлежността на родителските права. Развити са доводи, че когато режимът на лични отношения е определен като последица от уважаване на иск за произход от бащата, какъвто е разглеждания случай, невлязлото в сила въззивно осъдително решение относно горния режим и удостоверява подлежащо на изпълнение притезателно право само ако е влязло в сила относно произхода на детето от бащата. Прието е от съдията, компетентен по молбата съгласно чл. 405, ал. 7 ГПК, че когато към датата на произнасянето по нея спорът относно бащинството не е приключил, както е в случая, молбата за издаване на изпълнителен лист относно режима на личните контакти не може да се удовлетвори.

Обжалваното разпореждане е правилно.

В случая е бил предявен главен иск по чл. 66, ал. 5 СК, съединен с иск за установяване на произход, които претенции са уважени и е прието за установено в отношенията между ищеца, майката, малолетното дете и бащата, вписан в акта за раждане (по силата на извършено припозваване на детето), че детето не е заченато и не произхожда от последния; признато е за установено, че детето е заченато и произхожда от ищеца; постановено е същото да носи посочените три имена, както и да се извърши отбелязване в акта за раждане на детето с отразяване на промяната в имената му, с вписване на ищеца за баща и заличаване на вписания към този момент баща; предоставено е упражняването на родителските права върху детето на майката и е определен режим на лични отношения с другия родител – бащата.

Не е спорно по делото, че към датата на постановяване на обжалваното разпореждане въззивното решение не е било влязло в сила, вкл. и в частта на произнасянето във връзка с оспореното припознаване и относно установения произход на детето от бащата – настоящ жалбоподател. Срещу тази част от решението е постъпила в срок и касационна жалба от майката Е. С..

В случая решението на съда за упражняване на родителските права е акт на спорна администрация на гражданските правоотношения, който се ползва с изпълнителна сила съгласно чл. 404, т. 1, предл. 2 ГПК. Когато определя мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между родители и деца съдът не правораздава, а администрира гражданските правоотношения, тъй като, когато правораздава съдът признава или отрича материални субективни права, а когато администрира гражданските правоотношения той определя реда за упражняването им. Родителите имат равни и еднакви по обем родителски права, но когато между тях няма съгласие за реда, по който те да бъдат упражнявани, този ред се определя от съда в производство по спорна администрация, поради което решението, с което съдът администрира гражданските правоотношения има осъдителен характер и подлежи на предварително изпълнение, когато е постановено от въззивен съд. За този кръг от определени мерки относно родителската отговорност, личните контакти и издръжката на детето е допустимо и възможно да се издаде изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила въззивно решение, постановено в производство по спорна съдебна администрация. Това са принципните постановки. Приложението както на чл. 59, ал. 9 СК, така и на чл. 127, ал. 2 СК обаче предпоставя непостигане на съгласие между родителите на детето за реда за упражняване на родителските права и обусловените от това права и задължения. Или, законът изисква произходът на детето да е безусловно и безспорно установен, от една страна и от друга – носителите на родителската отговорност (титулярите на въпросните права и задължения) да спорят относно това кой от тях да упражнява родителските права, какви да са личните отношения на родителя, който не ги упражнява с детето, каква да е месечната издръжка, която последният дължи. Когато качеството на родител не е признато с влязло в сила решение, какъвто е настоящия случай – дори да е налице формирана воля на съда за разрешаване на спора относно упражняването на родителските права върху детето, личните контакти и издръжката, изпълнителен лист за определения режим на лични отношения с детето не може да бъде издаден. В случая въззивното решение в тази му част е обусловено от произнасянето по главния иск по чл. 66, ал. 5 СК, чрез който е оспорено припознаването на детето от ответника – вписания за негов баща по акта за раждане и от задължително съединената с този иск претенция за установяване на произход от бащата. Едва след влизане на съдебното решение в сила ще стане ясно, дали припозналият детето е биологичен баща или не. До този момент припозналият се счита за баща на детето по смисъла на чл. 61, ал. 1 СК. В зависимост от изхода по спора с правно основание чл. 66, ал. 5 СК припозналият или ще продължи да се счита за баща, или правото от което той се е възползвал по чл. 64, ал. 1, изр. 1 СК ще му бъде отречено. До този момент той се ползва със всички права като баща, включително от правото да има лични контакти с детето. Този извод се налага освен от изложените съображения и от принципите залегнали в чл. 3 от Закона за закрила на детето (така определение № 543 от 17.07.2012 г. по ч. гр. д. № 414/2012 г. на ВКС, IV г. о., постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК). Следователно, докато произходът на детето от бащата не бъде установен с влязло в сила решение изпълнителен лист за определения режим на лични отношения на претендиращия (оспорващия припознаването) с детето не може да бъде издаден, дори да е формирана за това воля във въззивния (невлязъл в сила) съдебен акт. Като е отхвърлил молбата на настоящия жалбоподател за издаване на изпълнителен лист относно определения с невлязлото в сила въззивно решение режим на лични отношения с детето, съдията от състава на АС – Пловдив е постановил процесуално законосъобразно разпореждане, което ще следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №169 от 27.02.2023 г. по гр. д. № 500/2022г. на Апелативен съд – Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.